Направо към съдържанието

Димитър Петров (опълченец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Петров
български опълченец
Роден
1842 г.
Починал
20 януари 1886 г. (44 г.)

Димитър Петров е български революционер от Македония. Участник в Сръбско-турската война (1876) и в Българското опълчение (1877 – 1878).

Роден е в 1842 година в Солун, тогава в Османската империя.[1]

Участва в Сръбско-турската война (1876). След това заминава за Румъния и на 28 април 1877 година постъпва Българското опълчение, в I дружина, 4-та рота.[1][2] В състава на Предния отряд на генерал Гурко участва във военните походи и боеве на дружината: в преминаването на Дунава, придвижването към Търново, в превземането на Казанлък и Ески Загра, в боевете при Дуранли, в отбраната на прохода Шипка (август 1877). В състава на войските под началството на генерал Скобелев участва в зимното преминаване на Балкана и в боевете с башибозуците през декември 1877 и януари 1878 година.[3]

Отчислен е на 11 август 1878 година.[1][2] За участието си Шипченската битка е награден със сребърен възпоменателен медал.[4]

След Освобождението остава в Княжество България. Живее в София. Има син Петър Димитров. Умира на 20 януари 1886 година.[5]

  1. а б в Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2. I, II, III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-962-001-0 (т. 1). с. № I.874.104.
  2. а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 403 (№ 7393).
  3. НБКМ-БИА, колекция № 47-б.п., а.е. 1005, П.д. 1200, л. 3
  4. НБКМ-БИА, колекция № 47-б.п., а.е. 1005, П.д. 1200, л. 3 гръб
  5. НБКМ-БИА, колекция № 47-б.п., а.е. 1005, П.д. 1200, л. 7