Направо към съдържанието

Димитър Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Никифоров
български лирически поет
Роден
6 ноември 1968 г. (56 г.)

Димитър Пенев Никифоров е български лирически поет.

Роден е в село Крушовица на 6 ноември 1968 г. По-късно се мести да живее в София. Работи като заварчик повече от тридесет години. Пише от младежка възраст, но започва да издава произведенията си доста по-късно. Първата му стихосбирка „Бодли в сърцето“ излиза през 2013 г. Издал е още „Последната пробойна“, „Казано по мъжки“, „Сол в календара“ и „За честта на единака“.[1]

В стихосбирката „Казано по мъжки“ стихотворенията са подредени в два цикъла. Първият – „Господа, любовта съществува“, представлява възхвала на любовта към жената. Освен с преклонението пред любимата читателят се докосва и до всеотдайната и красива мъжка любов. В тази ефирна и нежна любовна лирика, която в стихове се родее с поезията на Робърт Бърнс („Девойката, която ми постла легло“), се говори:[2]

...но застлал съм със своята нежност леглото,

за да светиш под бялата ленена риза.

За книгата „За честта на единака“, поетът е награден през 2021 г. с Националната литературна награда „Милош Зяпков“.[3]

  1. Краевски, Петър. „Алтер его” – гостува Димитър Никифоров // bnr.bg, 18 декември 2020. Посетен на 5 февруари 2023.
  2. „Казано по мъжки“ представя Арт Маркони // bnr.bg, 9 май 2018. Посетен на 5 февруари 2023.
  3. Поет спечели националната награда „Милош Зяпков“ // velingrad.com, 13 юли 2021. Архивиран от оригинала на 2023-02-05. Посетен на 5 февруари 2023.