Направо към съдържанието

Димитър Еленков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Еленков
български учен и волейболист
Роден
Починал
Техника
Областхимическо инженерство

Димитър Еленков е български учен (инженер-химик, член–кореспондент на БАН) и волейболен деец – състезател (вкл. национален) и треньор (вкл. на националния отбор).

Той е единственият български спортист, постигнал високото научно признание член-кореспондент на БАН.

Като ученик започва да тренира футбол. През 1936 г. се премества в София и довършва средното си образование във ІІ мъжка гимназия (сега ХХІІ СОУ). Там Димитър Еленков започва да играе волейбол и баскетбол.

От 1937 г. до 1941 г. следва химия в Софийския университет, след което до 1946 г. следва индустриална химия в Държавната политехника, а скоро след това става асистент във Варна.

Димитър Еленков е сред учредителите на варненското студентско физкултурно дружество „Академик“ – 1947 г. От 1977 г. е член–кореспондент на БАН. Дългогодишен председател на Висшата атестационна комисия.

Състезател
  • 1936 – 1947 – „АС-23“ (София)
  • 1947 – 1949 – „Академик“ (Варна)
  • 1949 – 1951 – „Академик“ (София)
  • 1946 – 1951 – национален състезател
Треньор

Треньор на националния отбор по волейбол 1951 г. и 1957 г.

Титли и награди

Като състезател печели:

  • Бронзов медал от Първата балканиада в Букурещ, 1946 г.
  • Бронзов медал от Балкано-средноевропейското първенство в Тирана, 1947 г.
  • Бронзов медал от Балканиадата в София, 1948 г.

Като треньор печели:

  • Сребърен медал от Европейското първенство в Париж (1951) – най-големия успех за България на европейско първенство

Въпреки постигането на безспорния успех на европейското първенство в Париж Димитър Еленков е наказан от Желязко Колев (председател на федерацията) за неизпълнената поставена задача отборът да стане европейски шампион.

Разочарован от отношението към него от ръководителите на волейбола, той се насочва към инженерната химия.

През 1956 г. доцент, а през 1965 година и професор по химия. През 1967 година защитава докторска степен. През 1982 година е избран за почетен професор и доктор хонорис кауза на Ленинградския технологичен институт.

Има публикувани над 200 научни статии.[1]