Димитър Аржанец
| Димитър Аржанец | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Димитър Аржанец в Общомедия | |
Димитър (Митре) Георгиев Аржанец или Ържанец е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Аржанец е роден през 1876 година в манастира „Свети Спас“ в охридското село Лескоец, тогава в Османската империя. Преселва се със семейството си в Лешани. През септември 1902 година заедно с брат си Паунко Георгиев се включва в четата на Никола Русински в района на Долна Дебърца, а след оттеглянето му са четници при поп Христо Търпев. Участват в срежението от 13 януари 1903 година край Конско, при което загиват войводата и двамата четници Нове Веляновски от Злести и Григор Воденичара от Велгощи. Останалите четници водят ново сражение край Избища, загиват Нове Велянов от Велмей и Георги Касапчето от Ресен, а след това се присъединяват към четата на Никола Митрев. Двамата участват в десетина сражения по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието Димитър Аржанец се предава на австро-унгарския консул Аугуст Крал и се премества да живее в Охрид. Жени се и има две деца: момче и момиче. Доживява освобождението на Вардарска Македония през 1941 година.[3]
На 19 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 63.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
- ↑ Арсовъ, Т. Димитъръ (Митре) Георгиевъ Аржанецъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 12.
