Дико Илиев

Дико Илиев
български композитор
Роден	Дико Илиев Диков 15 февруари 1898 г. Карлуково, Княжество България
Починал	30 ноември 1984 г. София, Народна република България
Дико Илиев в Общомедия

Дико Илиев Диков е български народен и военен композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност. Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Дико Илиев (в центъра) с музиканти от 36-и пехотен козлодуйски полк в Югославия по време на Втората световна война, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“

Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, Монтана

Читалище „Дико Илиев“ в Карлуково

Биография

Дико Илиев е роден през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.

Оркестрант е във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен, създава някои от най-популярните си хора и маршове. От 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент е на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора. Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Удостоен с почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 435 от 14 февруари 1983), заслужил деятел на културата (1979)

Почит

Читалище в родното му село Карлуково е наречено „Дико Илиев“.

Ежегодно през август в Оряхово се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.

В град Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.

Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“ през 2014 г.

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.

Известни произведения

Хора

• „Искърско“ – право, 1917 г., първото му написано хоро
• „Дунавско“ – право, 1937 г., най-популярното му хоро
• „Добруджанско“ – право
• „Александрийка“ – право
• „Букьовско“ – право
• „Ганкино“ – ганкино
• „Наша гордост“ – право
• „Майски цветя“ – право
• „Скок – дайчово хоро“ – дайчово
• „Игривата циганка“ – дайчово
• „Край чешмата“ – еленино
• „Нашето Ленче“ – еленино
• „Тодорка“ – еленино
• „Пробуждане на пролетта“ – право
• „Майско утро“ – еленино
• „Селски празник“ – еленино
• „Селска душа“ (право; други имена: Селски въздишки, Върбанови хора)
• „Росна китка“ (право; други имена: Хризантема, Великденски хора)
• „Лудо младо“ – дайчово хоро
• „Игривата вдовица“ (право; друго име: варненско хоро)
• „Веселата вдовица“ – право
• „Веселото Санче“ – право 1948 г.
• „Веселият Иванчо“ – право
• „Веселите близнаци“ – дайчово
• „Самоковско хоро“ – кючек 9/8 (самоковски)
• „Айшето кеф си прави“ – кючек 9/8 (самоковски)
• „Олеле бате Иване“ – право
• „Ореховски юнак“ – право
• „Народна душа“ – пайдушко
• „Елено моме“ – еленино
• „Весела младост“ – право
• „Комсомолско хоро – Младежко хоро“ (право)
• „Михайловградско хоро“ – право
• „Спомени“ – дайчово
• „Грънчарско хоро“
• „Мегданско хоро“
• „Рипай Гано“ – ганкино
• „Дамско хоро“
• „Стар мераклия“
• „Плевенско хоро“
• „Календарско хоро“
• „Майско хоро“
• „Зиг-заг“ – право
• „Хоро – коконещи“
• „Луковитско хоро“
• „Не ме забравяй“ – еленино
• „На чичо детето“ – кючек хоро
• „Кръшен венец“

Ръченици

• „Ръченица № 1“
• „Ръченица № 2“
• „Други ръченици“

Маршове

• „Сливенци при Драва“ – 1947 г.
• „Клетва пред народа“
• „Лехчевски бригадир“
• „Юбилеен марш“
• „Удар на съдбата“
• „Козлодуйци пред първи май“
• „Нашият командир“ (26 август 1934 г., посветен на майор Асен Дипчев)
• „Изборна победа“
• „Пиринъ маршъ“
• „Излизане от лагера“ – спорно с Йордан Змейски
• „Дойчин“
• „Към Бяло море“
• „Стройни редици“
• „Катюша“
• „Напред другари“
• „Октомври“
• „Осма Ботевградска дивизия“
• „Септемврийски герой“
• „Механизатор“
• „20 години народна власт“ и др.

Валсове

• „Над Букьовци“
• „В лозята на Рибине“
• „По водите на язовир Искър“

Танга

• „Безденица“

Рапсодия

• „Танцът на жетварките“ – 1950 г.

Народни китки

• „Оряховска идилия“ – народна китка, 1932 г.
• „Букет от песни“ – право хоро
• „Народно хоро – китка“
• „Ехо от Съветския съюз – китка“
• „Песни на героите – китка“

Много други малки произведения, писани за различни поводи – тържества и др.

Източници

• Биография в сайта на Съюза на българските композитори
• „Енциклопедия български композитори“