Диего Коста
Диего Коста | |||||||||
Коста на Мондиал 2018 в Русия | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Диего да Силва Коста 7 октомври 1988 г. Лагарто, Бразилия | ||||||||
Второ гражданство | Испания | ||||||||
Ръст | 188 см | ||||||||
Пост | Нападател | ||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Отбор | Гремио | ||||||||
Номер | 29 | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 23 септември 2024 г. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
Диего Коста в Общомедия |
Диего да Силва Коста (на Португалски: [ˈdʒjeɡu dɐ ˈsiwvɐ ˈkɔstɐ], Испански: [ˈdjeɣo ða ˈsilβa ˈkosta]) е бразилски футболист с испанско гражданство. Играе като нападател, роден е на 7 октомври 1988 г. в Бразилия, състезател на Гремио.
Коста започва кариерата си в Спортинг Брага. През 2007 г. подписва с Атлетико Мадрид, но бива пращан под наем последователно в Брага, Селта Виго и Албасете преди да бъден продаден на Валядолид през 2009 г. На следващия сезон Атлетико си го връща обратно, оттогава Коста ключова фигура в атаката на дюшекчиите. През сезон 2013/14 отбелязва 27 гола с което помага на отбора си да спечели Ла Лига. В кариерата като национал, Коста записва 2 мача за Бразилия през 2013 г., но по-късно обявява, че желае да представя Испания, след като получава гражданство. Дебюта си за Ла Фурия прави през март 2014 г.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Лагарто, Бразилия, Коста започва кариерата си в Барселона Еспортиво Капела в Сао Пауло, практикувайки уличен футбол до 16-годишна възраст.[1] Професионалната му кариера започва в Португалия, през февруари 2006 г. когато подписва с Брага, след като прекарва няколко месеца в резервите.
През лятото на 2006 г. е пратен под наем в Пенафиел. През декември Атлетико Мадрид закупува 50% от правата върху играча за €1.5 млн. Коста остава под наем в Брага до края на сезона и отбелязва първия си гол за тима при победата над Парма с 1 – 0 в Купата на УЕФА. През следващите две години, Коста отново е пращан под наем този път в отборите на Райо Валекано и Алабасете.
Реал Валядолид
[редактиране | редактиране на кода]На 8 юли 2009 г. Коста е продаден в Реал Валядолид като част от сделката за вратаря Серхио Асенхо, като в трансфера е включена клуза за откупуване която може да бъде активирана в края на сезона от Атлетико Мадрид.
Започва силно в новия си отбор, като отбелязва 6 гола в първите си 12 мача, но след това до края на сезона се разписва едва веднъж и отборът на Реал Валядолид изпада.
Атлетико Мадрид
[редактиране | редактиране на кода]2010/11
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2010 г. Коста се завръща при „дюшекчиите“, като Атлетико плаща необявена сума на Брага за останалите 30% от правата върху играча. На 26 септември отбелязва единствения гол в мача срещу Реал Сарагоса. На 3 април отбелязва нов гол този път при победата с 3 – 2 над Осасуна.
2011/12
[редактиране | редактиране на кода]През юли 2011 по време на предсезонната подготовка на Атлетико, Коста получава сериозна контузия в коляното и пропуска по-голямата част от сезона. На 23 януари 2012 е пратен под наем в Райо Валекано до края на сезона. Там отбелязва 4 гола в първите си 3 мача за отбора. Завършва сезона с 10 гола в 16 срещи.
2012/13
[редактиране | редактиране на кода]През декември 2012 г., Коста е замесен в няколко случки на терена в два различни мача. Първо при загубата с 2 – 0 в мадридското дерби, където е наказан дисциплинарно и в следващия мач срещу Виктория Пилзен в Лига Европа, където получава червен картон. Въпреки това след изтичането на наказанията той отново попада в стартовия състав на Диего Симеоне и отбелязва три гола в следващите два домакински мача срещу Депортиво в първенството и срещу Хетафе за Купата.
След полуфинала за Купата срещу Севиля, головата сметка на Коста набъбва до 7 гола в турнира, отбелязвайки два в първата среща и един във втората. Във втория мач отново е замесен в любопитни ситуации на терена и бива изгонен от главния съдия на мача.
Коста отбелязва изравнителното попадение във финала за Купата срещу градския съперник Реал Мадрид, преди гола на Миранда в продълженията и първата победа на Атлетико от 25 последователни срещи срещу този съперник.
2013/14
[редактиране | редактиране на кода]През август 2013 г., сериозен интерес към Коста има от страна на Ливърпул, които активиран освобождаващата клауза в договора на играча, въпреки това той решава да остане и подновява договора си до 2018. Няколко дни по-късно Диего отбелязва гол в първия мач за сезона при победата с 3 – 1 над Севиля.
На 24 септември, Коста отбелязва двата гола при победата с 2 – 1 над Осасуна, което позволява на Атлетико да запази равенство в точките с Барселона. Четири дена по-късно, в Мадридското дерби, той отбелязва единственото попадение в мача за рекордната втора поредна победа над градския съперник за по-малко от 5 месеца.
На 22 октомври 2013 г., Коста отбелязва дебюта си в Шампионска лига с два гола във вратата на Аустрия Виена. В първия мач от елиминационната фаза на турнира отбелязва гол срещу Милан, последван от още два във втория мач, което изпраща Атлетико на 1/4 финал за първи път от 17 години.
На 30 април 2014 г. Коста печели и отбелязва дузпа във втория мач от полуфинала срещу Челси, който Атлетико печели с 3 – 1 и достига финала за първи път от 1974 г. насам. Той завършва с 27 гола в първенството на трето място сред голмайсторите, отборът става шампион за първи път след 1996 г., но играча получава контузия в последния мач за сезона срещу Барселона. Атлетико се опитва да възстанови Диего за предстоящия финал за Шампионска лига, като го изпраща за лечение в Белград. Коста бива включен в стартовия състав за финала, на напуска терена само след 8 минути игра, Атлетико губи с 1 – 4. След мача Диего Симеоне обявява, че вината е изцяло негова за загубата и не е трябвало да пуска играч с контузия в мача.
Челси
[редактиране | редактиране на кода]След като преминава медицинските прегледи през юни, на 1 юли Челси обявяват: „Можем да потвърдим, че е постигната договорка с Атлетико Мадрид за трансфера на Диего Коста“, след като са активирали освобождаващата клауза в договора на играча на стойност £32 млн. На 15 юли трансферът е завършен и Коста подписва 5-годишен договор с клуба срещу £150 000 на седмица. След заминаването на Демба Ба той получава №19, който носи на Световното първенство в Бразилия и преди това в Атлетико.
Коста започва страхотно престоя си в клуба още в пред сезонната подготовка. На 27 юли при дебюта си в неофициална среща отбелязва гол след извеждащо подаване от страна на Сеск Фабрегас срещу словенския Олимпия. Диего бележи и във втория си мач от пред сезонната подготовка срещу Фенербахче, след страхотна самостоятелна акция. В последния мач от подготовка на клуба той отново блести и отбелязва двете попадения срещу Реал Сосиедад на 12 август.
Диего открива головата си сметка в Премиър лийг още в първия кръг отбелязвайки изравнителното попадение срещу Бърнли при последвалата победа с 3 – 1.
Национална кариера
[редактиране | редактиране на кода]На 5 март 2013 г. селекционера на Бразилия Луиш Фелипе Сколари изпраща повиквателна на Коста за приятелските срещи срещу Италия и Русия. Прави дебюта си в първия мач, като заменя Фред в средата на второто полувреме.
През септември 2013 г. Испанската футболна федерация изпраща официална молба към ФИФА за разрешение Коста да представлява Испания след като получава испанско гражданство по-рано през лятото.
На 29 октомври 2013 г. Коста обявява, че желае да представлява Испания вместо Бразилия и изпраща писмо до Бразилската Футболна федерация. По-късно отказва бразилското си гражданство.
На 28 февруари 2014 г. Висенте дел Боске го включва в групата за приятелския мач срещу Италия. Коста прави своя дебют за Ла Фурия на 5 март като изиграва пълни 90 минути.
Коста е включен в разширения състав, а по-късно и в официалния състав на Испания за Световното. Завръща се след контузията получена в края на сезона срещу Ел Салвадор в последната проверка преди Мондиала, където печели дузпа при победата с 2 – 0. В първия мач от Световното първенство срещу Холандия печели дузпа, която е отбеляза от Чаби Алонсо за 1 – 0 при разгромната загуба за Ла Фурия с 1 – 5. Започва като титуляр при загубата с 0 – 2 от Чили във втория мач, но бива сменен от Фернандо Торес и Испания отпада от турнира. В последния мач остава неизползвана смяна срещу Австралия.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Клубни
[редактиране | редактиране на кода]- Атлетико Мадрид
- Ла Лига: 2013/14
- Суперкупа на УЕФА: 2010, 2012, 2018
- Купата на краля: 2012/13
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Купата на краля (Голмайстор): 2012 – 13
- Батал на годината 2014 – 15
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Клубна
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | Сезон | Първенство | Купа | Друго | Общо | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Първенство | Участия | Голове | Участия | Голове | Участия | Голове | Участия | Голове | ||
Пенафиел | 2006 – 07 | Лига де Хонра | 13 | 5 | 1 | 0 | — | 14 | 5 | |
Брага | 2006 – 07 | Примейра Лига | 7 | 0 | 1 | 0 | 2 | 1 | 10 | 1 |
Селта Виго | 2007 – 08 | Сегунда дивисион | 30 | 5 | 1 | 0 | — | 31 | 5 | |
Албасете | 2008 – 09 | Сегунда дивисион | 35 | 9 | 1 | 0 | — | 36 | 9 | |
Реал Валядолид | 2009 – 10 | Ла лига | 34 | 8 | 2 | 1 | — | 36 | 9 | |
Атлетико Мадрид | 2010 – 11 | Ла лига | 28 | 6 | 5 | 1 | 6 | 1 | 39 | 8 |
Райо Валекано | 2011 – 12 | Ла лига | 16 | 10 | 0 | 0 | — | 16 | 10 | |
Атлетико Мадрид | 2012 – 13 | Ла лига | 31 | 10 | 8 | 8 | 5 | 2 | 44 | 20 |
2013 – 14 | Ла лига | 35 | 27 | 8 | 1 | 9 | 8 | 52 | 36 | |
Атлетико Мадрид общо | 94 | 43 | 21 | 10 | 20 | 11 | 135 | 64 | ||
Челси | 2014 – 15 | Премиър лийг | 3 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Общо кариера | 232 | 84 | 27 | 11 | 22 | 12 | 278 | 103 |
Национална
[редактиране | редактиране на кода]Бразилия | ||
---|---|---|
Година | Участия | Голове |
2013 | 2 | 0 |
Total | 2 | 0 |
Испания | ||
---|---|---|
Година | Участия | Голове |
2014 | 4 | 0 |
Общо | 4 | 0 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил в сайта на Челси
- Профил в сайта на Атлетико Архив на оригинала от 2014-07-18 в Wayback Machine.
- Профил в BDFutbol
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ A Primera desde la calle // El País, 23 януари 2010. Посетен на 25 юли 2010. (на испански)