Направо към съдържанието

Диего Галдино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диего Галдино
Diego Galdino
Роден24 юли 1971 г. (53 г.)
Професияписател, бизнесмен
Националност Италия
Активен период2013 -
Жанрдрама, любовен роман
Дебютни творби„Сутрешно кафе в Рим”

Деца2
Диего Галдино в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Диего Галдино (на италиански: Diego Galdino) е италиански бизнесмен и писател на произведения в жанра любовен роман.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Диего Галдино е роден на 24 юли 1971 г. в Рим, Италия.[2] След гимназията започва работа в семейния бар „Lino Bar“ в Рим като барист (барман). [3][4]

Първият му роман „Сутрешно кафе в Рим“ е издаден през 2013 г. Главният герой, Масимо, е над трийсетте и е собственик на малко кафене в сърцето на Рим, в което приготвя любимата напитка на клиентите си. Един ден в кафенето отива красивата Женевиев, в която той се влюбва и ще се опита да я привлече с точната рецепта кафе. Романът става бестселър и го прави известен.[1][2][3]

Следват романите му „Брегът на костенурките“, „В любовта винаги става така“, „Вечерно кафе в Рим“, „Имението Боско Бианко“ и др.[1]

Диего Галдино живее със семейството си в Рим.[2][5]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Il viaggio delle fontanelle (2013)[1]
  • Mi arrivi come da un sogno (2014)
    Брегът на костенурките, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2020), прев. Теодора Голиванова
  • Vorrei che l’amore avesse i tuoi occhi (2015)
  • Ti vedo per la prima volta (2017)
    В любовта винаги става така, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2019), прев. Теодора Голиванова
  • Bosco Bianco (2019)
    Имението Боско Бианко, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2021), прев. Теодора Голиванова
  • Una storia straordinaria (2020)
  • Il canto della strega (2020) – с Алесандро Паладино
  • Principessa Saranghae (2021)
  • Storia di un ospite (2022)

Серия „Кафе“ (Caffè)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Il primo caffè del mattino (2013)[1]
    Сутрешно кафе в Рим, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2017), прев. Теодора Голиванова
  2. L’ultimo caffè della sera (2018)[3]
    Вечерно кафе в Рим, изд.: ИК „Кръгозор“, София (2018), прев. Теодора Голиванова
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Diego Galdino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​