Джулия Каминито
| Джулия Каминито Giulia Caminito | |
| Родена | 1988 г. Рим, Италия |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Италия |
| Активен период | 2016 – |
| Жанр | драма, детска литература |
| Известни творби | „Водата на езерото никога не е сладка“ |
Джулия Каминито (на италиански: Giulia Caminito) е италианска писателка на произведения в жанра социална драма и детска литература.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Джулия Каминито е родена през 1988 г. в Рим, Италия. Баща ѝ е Маурицио Каминито, директор на Римската библиотека. Израства в Ангуилара Сабация на езерото Брачано.[3] Завършва политическа философия.[2] След дипломирането си работи като редактор за римското издателство „Джулио Пероне“ и сътрудничи на различни периодични издания, включително списание „Еспресо“.[3][5]
Прави дебюта си в художествената литература през 2016 г. с романа „Голямото А“, в стила на африканския постколониален жанр и базиран на семейни събития. Той е удостоен с множество награди, включително наградата „Берто“, наградата „Багута“ за дебют и наградата „Бранкати“ за млади автори.[1][4]
През 2017 г. е издаден сборникът ѝ с разкази „Гледахме как другите танцуват танго“, а през 2018 г. приказката „Балерината и морякът“ през 2018 г. През 2019 г. е издаден романът ѝ „Идва денят“, чието действие се развива в родното село на майка ѝ, в Сера де' Конти на височините в провинция Анкона. Романът получава наградата „Фиезоле“.[1][2][2][4]
През 2021 г. е публикуван романът ѝ „Водата на езерото никога не е сладка“. Историята представя живота на семейство Коломбо, което се установява на брега на езерото Брачано. Младата Антония се грижи за четири деца и съпруг с увреждания, и възпитава строго единствената си дъщеря – да бъде силна, да не се оплаква, да чете книги, да се гмурка в езерото, да не се отчайва ... Романът е номиниран за наградата „Стрега“, получава наградата „Стрега Оф“ и престижната награда „Кампиело“. Преведен е на над 20 езика по света.[3][4][5]
Джулия Каминито живее със семейството си в Рим.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- La grande A (2016)[1]
- Un giorno verrà (2019)
- L'acqua del lago non è mai dolce (2021)
Водата на езерото никога не е сладка, изд.: ИК „Колибри“, София (2023), прев. Толя Радева
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Guardavamo gli altri ballare il tango (2017)[1]
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- La ballerina e il marinaio (2018)[1]
- Mitiche. Storie di donne della mitologia greca (2020)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giulia Caminito в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
