Джулиан Саймънс
Джулиан Саймънс Julian Symons | |
Роден | Гюстав Джулиан Саймънс 30 май 1912 г. |
---|---|
Починал | 19 ноември 1994 г. |
Професия | писател, поет |
Националност | ![]() ![]() |
Активен период | 1939 – 1994 |
Жанр | криминален роман, трилър, биография, лирика, документалистика |
Награди | „Едгар”, „Златна кама“, „Диамантена кама на Картие“ |
Съпруга | Катлийн Кларк (1941 – 1994) |
Деца | 1 |
Уебсайт |
Джулиан Саймънс (на английски: Julian Symons) е английски поет и писател на произведения в жанра криминален роман, съвременен и исторически трилър, лирика, биография и литературна критика.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Джулиан Гюстав Саймънс е роден на 30 май 1912 г. в Лондон, Англия, в семейството на Морис Саймънс, аукционер от руско-полски еврейски имигрантски произход, и Мини Бул. Има по-голям брат. Заради затрудненото финансово състояние на семейството напуска училище на 14 години, след като посещава „училище за изостанали деца“ поради тежкото си заекване.[5] Впоследствие се самообразова и работи като машинописец и чиновник в инженерна фирма.[2][3]
През 1937 г. основава малкото списание за поезия Twentieth Century Verse, като го редактира две години, и в което представя на читателите много млади английски поети.[2] Първата му книга, стихосбирката Confusions About X (Обърквания относно X), е издадена през 1939 г. Въпреки нежеланието му, е мобилизиран през Втората световна война и служи в Кралския бронетанков корпус в периода 1942 – 1944 г., когато е инвалидизиран поради нараняване на ръката, което не е свързано с битка.[3]
След демобилизирането си работи като рекламен копирайтър. През 1947 г. напуска работата си и се посвещава предимно на писателската си кариера.[3] В периода 1946 – 1956 г. пише седмичната колона „Животът, хората – и книгите“ за „Манчестър Ивнинг Нюз“, а през 50-те години на XX век е редовен сътрудник на левия седмичник „Трибюн“ като негов литературен редактор.[2]
Първият му роман The Immaterial Murder Case (Дело за нематериано убийство) от поредицата „Инспектор Бланд“ е издаден през 1945 г. В историята инспектор Бланд от Скотланд Ярд разследва убийство в група приятели нематериалисти, които са известни в модерните части на Лондон.[1][3]
Документалната му книга „Кърваво убийство: от детективската история до криминалния роман“ от 1972 г. разглежда разграничението между класическата криминална загадка, свързана с писатели като Агата Кристи и Джон Диксън Кар, и по-модерния „криминален роман“, който поставя акцент върху психологията и мотивация.[3] Също така продължава да пише поезия, нехудожествена литература (военна история и други), биографии (на Томас Карлайл и Едгар Алън По), рецензии и есета.[1][5]
Джулиан Саймънс е автор на над тридесет криминални романа и сборници с разкази в периода 1945 – 1994 г. Пише и много разкази, които са публикувани в списанието Mystery Magazine на Елъри Куин.[2] Произведенията му съчетават елементи както от детективската история, така и от криминалния роман, като клонят към последния, с акцент върху характера и психологията. Те се фокусират върху обикновени хора, които са въвлечени в убийствена верига от събития, а заплетените сюжети често са подправени с черен хумор. Много от творбите му са екранизирани във филми и телевизионни сериали.[3]
По време на кариерата си той печели две награди „Едгар“ от Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка, а през 1982 г. получава наградата „Велик майстор“ от нея – чест, предоставена само на трима други английски писатели преди него: Греъм Грийн, Ерик Амблър и Дафни дю Морие.[5] През 1990 г. получава наградата „Диамантена кама на Картие“ от Асоциацията на писателите на криминални произведения на Великобритания за „изключително творчество в областта на англоезичната криминалната литература“.[1][2]
Той е член основател на Асоциацията на криминалните писатели, като от 1958 г. е председател неин председател.[4] Също е член на литературното общество „Детективски клуб“, като в периода 1976 – 1985 г. е негов президент.[1][5]
Джулиан Саймънс умира от инфаркт на 19 ноември 1994 г. в Уолмър, Кент.[3][4][5]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- The 31st of February (1950) – шведска награда за най-добър криминален роман, преведен на шведски (1971)[1][3]
- The Broken Penny (1953)
- The Paper Chase (1956) – издаден и като Bogue's Fortune
- The Colour of Murder (1957) – награда „Златен кинжал“[2]
- The Progress of a Crime (1960) – награда „Едгар“
- A Reasonable Doubt (1960)
- The Killing of Francie Lake (1962) – издаден и като The Plain Man
- The End of Solomon Grundy (1964)
- The Belting Inheritance (1965)
- Death's Darkest Face (1966)
- Buller's Campaign (1974)
- The Blackheath Poisonings (1978)
- The Name of Annabel Lee (1983)
- The Criminal Comedy of the Contented Couple (1985) – издаден и като A Criminal Comedy
- The General Strike (1987)
- Something Like a Love Affair (1992)
Нещо като любовна история, изд. „Дамян Яков“ София (1994), прев. Лъчезар Живин - Playing Happy Families (1994)
- A Sort of Virtue (1996)
Поредица „Инспектор Бланд“ (Insp. Bland)
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Инспектор Крамбо“ (Insp. Crambo)
[редактиране | редактиране на кода]- The Narrowing Circle (1954)[1][2][3]
Кръгът се стеснява, изд. „Водолей“ (1994), прев. Иванка Савова - The Gigantic Shadow (1958) – издаден и като The Pipe Dream
Поредица „Франсис Куорлс“ (Francis Quarles)
[редактиране | редактиране на кода]- Murder! Murder! (1961)[1][2][3]
- Francis Quarles Investigates (1965)
- The Detections of Francis Quarles (2006)
Поредица „Джоан Кан-Харпър“ (Joan Kahn-Harper)
[редактиране | редактиране на кода]- The Man Who Killed Himself (1967)[1][2][3]
- The Man Who Lost His Wife (1967)
- The Man Whose Dreams Came True (1968)
- The Players and the Game (1972)
- The Plot Against Roger Rider (1973)
- Sweet Adelaide (1980)
- The Detling Murders (1982) – издаден и като The Detling Secret
- The Man Who Hated Television (1987) – издаден и като Did Sherlock Holmes Meet Hercule?
Поредица „Шеридан Хейнс“ (Sheridan Haynes)
[редактиране | редактиране на кода]Участие в общи серии с други писатели
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Убийство по Коледа“ (Murder at Christmas)
[редактиране | редактиране на кода]- 2. Murder On Christmas Eve (2017) – разкази[1]
- от поредицата има още 3 сборника с разкази от Марджъри Алингам, Лорънс Блок, Марджъри Боуен, Джон Диксън Кар, Г. К. Честъртън, Майкъл Инес, Вал Макдърмид, Елис Питърс и Иън Ранкин
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- The Tigers of Subtopia (1965)[1][3]
Любовно приключение, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), изд. „Зодиак-ВН“ (1991), прев. Ани Друмева, Жени Божилова и др. - How to Trap a Crook (1977)[3]
- Somebody Else (1990)
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Confusions About X (1939)
- The Second Man (1943)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]Текст на заглавието
[редактиране | редактиране на кода]- Bloody Murder: From the Detective Story to the Crime Novel (1972) – специална награда „Едгар“[1]
- The Tell-tale Heart: The Life and Works of Edgar Allen Poe (1981)
- Critical Observations (1981)
- The Thirties (2004)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1953 Counterspy – по разказа Criss Cross Code
- 1956 The Narrowing Circle
- 1963 The Alfred Hitchcock Hour – тв сериал, 1 епизод
- 1963 Suspense – тв сериал, 1 епизод
- 1963 – 1964 ITV Play of the Week – тв сериал, 2 епизода
- 1965 Armchair Mystery Theatre – тв сериал, 1 епизод
- 1965 ITV Sunday Night Drama – тв сериал, 1 епизод
- 1966 Miranda en de speelgoedman – тв филм
- 1968 ITV Playhouse – тв сериал, 1 епизод
- 1968 Detektiv Quarles – тв минисериал, 6 епизода
- 1969 Arthur? Arthur! – по The Man who Killed Himself
- 1973 Die Kriminalerzählung – тв сериал, 4 епизода
- 1974 Dial M for Murder – тв сериал, 1 епизод
- 1980 – 1984 Tales of the Unexpected – тв сериал, 2 епизода
- 1992 The Blackheath Poisonings – тв минисериал, 3 епизода
- 1993 Die Spur führt ins Verderben – тв филм
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ((en)) „Джулиан Саймънс е мъртъв на 82 години; Автор на стилни криминални романи”[неработеща препратка], некролог в сайта на „Ню Йорк Таймс“, 23 ноември 1994 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julian Symons в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|