Направо към съдържанието

Джосая Спър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джосая Спър
Josiah Edward Spurr
американски геолог и изследовател
Роден
Починал
12 януари 1950 г. (79 г.)

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Работил вГеологически топографски институт на САЩ
Джосая Спър в Общомедия

Джосая Еауард Спър (на английски: Josiah Edward Spurr) е американски геолог, изследовател на Аляска.

Ранни години (1870 – 1896)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 октомври 1870 година в рибарското селище Глостър в щата Масачузетс, САЩ, петото от седемте деца в семейството на Алфред и Оратия Спър. Баща му е морски капитан и оказва силно влияние върху Джосая.

След като завършва средното си образование през 1888 г., през есента същата година е приет да учи геология в Харвард. Поради липса на финанси през втората година от обучението си е принуден да напусне университета. Въпреки че няма диплома е приет да работи като помощник в геоложко проучване в Минесота. По-късно продължава обучението си в Харвард и през 1894 получава магистърска степен по геология.

Изследователска дейност (1896 – 1898)

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1896 – 1898 извършва първите геоложки изследвания в Аляска, главно в басейна на река Юкон (1896 – 1897) и басейна на река Кускокуим (1898). През лятото на 1898 заедно с топографа Уилям Пост, пресича от юг на север западната част на Аляскинския хребет и с две лодки се спуска по река Южен Кускокуим, течаща на север с малък уклон на запад. След приключение, което едва не завършва трагично, двамата изследователи достигат до съединяването ѝ с река Северен Кускокуим. От там реката, вече под името Кускокуим изменя направлението си в югозападна посока и след като пресича планината Кускокуим, тече на запад. Те проследяват и картират цялото ѝ течение (около 700 км) до устието ѝ.

Следващи години (1899 – 1950)

[редактиране | редактиране на кода]

След изследванията си в Аляска Спър става водещ световен геолог консултант. Публикува над сто статии в научни списания, издава книги и монографии, както и поезия и книги за общата аудитория.

На 68-годишна възраст той започва да се интересува от произхода на кратерите на Луната и публикува четири книги в тази област.

Умира на 12 януари 1950 година в Орландо, Флорида, на 79-годишна възраст.

Много от документите, кореспонденцията и снимките му се съхраняват в Центъра за американско наследство на университета в Уайоминг

Неговото име носят:

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 237.