Джордж Табори

Джордж Табори
George Tabori
	Джордж Табори George Tabori
	Джордж Табори ок. 1985 г.
Роден	24 май 1914 г. Будапеща, Австро-Унгария
Починал	23 юли 2007 г. (93 г.) Берлин, Германия
Професия	писател, режисьор, драматург, актьор
Националност	Унгария; Великобритания
Жанр	роман, пиеса, сценарий
Награди	„Награда Георг Бюхнер“ (1992); „Федерален орден за заслуги“ (1981, 1994)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Джордж Табори в Общомедия

Джордж Табори (на немски: George Tabori) (превеждан на български и като Георг Табори) е немски, австрийски и американски писател от унгарски произход с еврейски корени. Създава си име на романист, драматург, сценарист, актьор, театрален режисьор, журналист и преводач. Работи във Великобритания, САЩ, Австрия и Германия. Пише на немски и английски език.

Биография

Джордж Табори е роден през 1914 г. в Будапеща в семейството на журналист с леви убеждения. Майката е дъщеря на австрийски лекар и Табори израства двуезично. До седемгодишната му възраст родителите го възпитават като католик сред католици и едва по-късно разкриват еврейския му произход.^[1]

След като полага матура, момчето заминава с баща си в Берлин. Там половин година изучава хотелиерство. Когато през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, поради еврейския си произход Табори се вижда принуден да напусне Германия. Най-напред се завръща в Будапеща и започва да следва в университета, а през 1935 г. емигрира в Лондон и там работи като журналист.

Между 1941 и 1943 г. като чуждестранен кореспондент пътува в София и Истанбул – с прескачания до Палестина и Египет. По късно смята тези години за най-щастливия период от живота си.

По време на Втората световна война Табори получава през 1941 г. британско гражданство. До 1943 г. е военен кореспондент и заедно с това – офицер от британското военно разузнаване в Близкия Изток.

Макар да предлага на родителите си по телефона от Истанбул да емигрират, не успява да ги убеди. Баща му загива през 1944 г. в Освиенцим, а майка му по чудо се спасява от депортацията.

През 1943 г. Табори се завръща в Лондон и остава там до 1947 г. Издържа се като преводач и журналист за Би Би Си. Тогава създава първия си роман „Beneath the stone“ (1943), последван от нови романи.

Творчество

Ужаса от расизма и масовите убийства Табори превъзмогва в творбите си чрез черен хумор и абсурден комизъм. В САЩ работи като кинодраматург, между другото с Алфред Хичкок и Бертолт Брехт. През 1971 г. се завръща в Европа.

След 1986 г. достига върха на театралното си изкуство във Виена („Бургтеатър“) и в Берлин („Берлинер ансамбъл“). Мнозина негови почитатели го наричат в последните дни от живота му „театралният крал“.^[2]

Библиография

Пиеси (подбор)

The Niggerlovers (Diptychon), 1967
Die Kannibalen, 1968

Канибалите, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Pinkville, 1971
Sigmunds Freude, 1975
Talk Show, 1976
Abendschau, 1979
Mutters Courage, 1979

На майка куражът, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

На майка куражът, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Jubiläum, 1983

Юбилей, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

Юбилей, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Peepshow – ein Rückblick, 1984 ^[3]

Пийпшоу, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

Пийпшоу, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Schuldig geboren, 1987
Mein Kampf, 1987

Mein Kampf, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

Mein Kampf, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Weisman und Rotgesicht, 1990
Der Babylon-Blues, 1991
Goldberg-Variationen, 1991

Голдберг вариации, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Requiem für einen Spion, 1993

Реквием за един шпионин, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

Реквием за един шпионин, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Die 25. Stunde, 1994

Двайсет и петият час, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Die Massenmörderin und ihre Freunde, 1995

Масовата убийца и нейните приятели, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Die Ballade vom Wiener Schnitzel, 1996

Балада за виенския шницел, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров

Балада за виенския шницел, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Letzte Nacht im September, 1997
Die Brecht-Akte, 1999
Frühzeitiges Ableben, 2001 ^[4]
Das Erdbeben-Concerto, 2002
Gesegnete Mahlzeit, 2007

Добър апетит!, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Други

1945: Beneath the stone (the scorpion), Roman
1959: Die Reise. Roman (The journey)
1981: Unterammergau oder Die guten Deutschen
1986: Meine Kämpfe
2002: Autodafé. Erinnerungen
2003: Son of a bitch. Roman eines Stadtneurotikers
2003: Ich versteh' nix Deutsch. Ein Manuskript
2004: Ein guter Mord. Roman
2004: Gefährten zur linken Hand. Roman
2004: Tod in Port Aarif. Roman
2004: Der Spielmacher. Gespräche mit George Tabori
2004: Exodos. Fortgesetzte Erinnerungen
2007: Bett & Bühne. Über das Theater und das Leben
2009: Gefährten zur linken Hand
2010: Meine Kämpfe

Награди и отличия (подбор)

1955: British Academy Film Award, für Die jungen Liebenden
1976: „Награда на немската критика“
1978: Prix Italia – Hörspielpreis des Internationalen Fernseh- und Radiowettbewerbs, Rom
1981: „Федерален орден за заслуги“
1983: „Мюлхаймска награда за драматургия“
1987: „Награда Ернст Хоферихтер“
1987: „Награда Курд Ласвиц“
1988: Theaterpreis Berlin
1988: Josef Kainz-Medaille der Stadt Wien für herausragende Leistungen auf dem Theater
1990: „Награда Петер Вайс“ на град Бохум
1992: „Награда Георг Бюхнер“
1994: „Федерален орден за заслуги“ първа степен
1995: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
1997: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
1998: „Награда Валтер Хазенклевер“
1998: Concordia-Preis
2000: Ehrenbürger der Gemeinde Eschede ^[5]
2000: Goethe-Medaille, Weimar
2001: „Каселска литературна награда“ за гротесков хумор
2001: Nestroy-Theaterpreis für das Lebenswerk
2003: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch (Sonderpreis für sein publizistisches Gesamtwerk)
2003: Jeanette Schocken Preis
2005: Silbernes Blatt der Dramatiker-Union
2006: Großes Goldenes Ehrenzeichen mit dem Stern für Verdienste um die Republik Österreich
2006: Der Faust-Theaterpreis für sein Lebenswerk

Бележки

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Джордж Табори
((de)) Биографични данни за Георг Табори в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Георг Табори в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Георг Табори в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-06-01 в Wayback Machine.
((de)) Георг Табори в библиотеката на FU-Berlin
((de)) Георг Табори в архива на Akademie der Künste, Berlin
((de)) Георг Табори в Die LYRIKwelt
((de)) Георг Табори в Personensuche
((en)) Георг Табори в Internet Movie Database

[1] Alfred Schlienger: Das Lachen als Schmerzprobe In: Neue Zürcher Zeitung, 25. Juli 2007

[2] Armgard Seegers: Zwischen Hollywood und Holocaust, In: Hamburger Abendblatt, 25. Juli 2007

[3] Lieber George, Besprechung von Peepshow In: Die Zeit, 13. April 1984, Nr. 16.

[4] Frühzeitiges Ableben: Jugendwahn, Alterswitz, Besprechung von Günther Grack, In: Tagesspiegel, 23. Januar 2001

[5] Ehrenbürger der Gemeinde Eschede: Heinrich Lange und George Tabori, архив на оригинала от 6 април 2018, https://web.archive.org/web/20180406163635/http://www.eschede.de/eschede-von-a-z/ehrenbuerger.html, посетен на 15 декември 2018

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]