Джорджо Манганели
| Джорджо Манганели Giorgio Manganelli | |
| италиански писател | |
| Роден |
15 ноември 1922 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Павийски университет |
| Литература | |
| Период | 1960-те – 1980-те години |
| Жанрове | разказ, роман, пътепис, есе |
| Направление | Неоавангард |
| Дебютни творби | „Хиларотрагедия“ (1964) |
| Известни творби | „Литературата като лъжа“ (1967), „Пинокио: една паралелна книга“ (1977), „Центурия“ (1979), „Окончателното блато“ (1991) |
| Награди | „Виареджо“ (1979) |
| Семейство | |
| Деца | Амелия (Лиета) Манганели |
Джорджо Манганели е италиански писател, журналист, есеист и преводач, майстор на разказа, смятан за представител на италианския литературен неоавангард (редом с Умберто Еко, Луиджи Малерба, Едоардо Сангуинети и други).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 ноември 1922 г. в Милано.[1][2] Завършва политология в университета в Павия; преподава английски в училище и в университета; пише за някои от най-важните италиански периодични издания („Ла Стампа“, „Кориере дела сера“, „L'Europeo“ и пр.); сътрудничи като консултант на големи издателски къщи като Мондадори, Еинауди, Аделфи. Превежда от английски творби на автори като Едгар Алан По, Т. С. Елиът, Ерик Амблър, Хенри Джеймс, О. Хенри.
Писателската си кариера започва сравнително късно, през 1964 г. с експерименталния роман „Хиларотрагедия“. Приживе издава над 20 книги, част от които съдържат неговите пътеписи от Индия, Китай, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. Единственото му произведение, преведено на български, е публикуваният в поредица „Кратки разкази завинаги“ „Центурия“ (1979), сборник от сто „романа-река“, отличен в Италия с престижната награда „Виареджо“ (1979), а в България – с националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията превод (2014).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Hilarotragoedia, 1964; 1987
- La Letteratura come menzogna, 1967; 1985
- Nuovo commento, 1969; 1993
- Agli dèi ulteriori, 1972; 1989
- Lunario dell'orfano sannita, 1973; 1991
- Cina e altri orienti, 1974; 2013
- In un luogo imprecisato, 1974
- A e B, 1975
- Sconclusione, 1976
- Pinocchio: un libro parallelo, 1977; 2002
- Cassio governa a Cipro, 1977
- Centuria: cento piccoli romanzi fiume, 1979; 1995
Центурия: Сто малки романа река. Жанет 45, 2013 - Amore, 1981
- Angosce di stile, 1981
- Discorso dell'ombra e dello stemma o del lettore e dello scrittore considerati come dementi, 1982; 2017
- Dall'inferno, 1985; 1998
- Tutti gli errori, 1986
- Laboriose inezie, 1986
- Rumori o voci, 1987
- Salons, 1987, 2000
- Improvvisi per macchina da scrivere, 1989; 2003
- Antologia privata, 1989; 2015
- G. Manganelli-Cesare Garboli, 1989
- Encomio del tiranno: scritto all'unico scopo di fare dei soldi, 1990
- Преводи
- Henry James, Fiducia, 1946; 1990
- Tom Hanlin, Una volta sola nella vita, 1947
- T. S. Eliot, Appunti per una definizione della cultura, 1952
- F. Spencer Chapman, La giungla è neutrale, 1952
- Eric Ambler, L' eredità Schirmer, 1955; 1999
- Eric Ambler, La frontiera proibita, 1958; 1997
- Cecil Sprigge, Benedetto Croce: l'uomo e il pensatore, 1956
- O. Henry, Memorie di un cane giallo e altri racconti, 1962; 1970; 1980
- Edgar Allan Poe, I racconti, 3 тома, 1983
- William Butler Yeats, Drammi celtici, 1999
- John Webster, La duchessa di Amalfi, 1999
- George Gordon Byron, Manfredi, 2000
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((it)) Alessandra Briganti, MANGANELLI, Giorgio, in Enciclopedia Italiana, IV Appendice, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1979.
- ↑ ((en)) Биография в Encyclopædia Britannica.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография на Манганели Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine. в сайта на издателство Жанет 45
- Биография в italialibri.net
- Три разказа от „Центурия“, публикувани в сп. „Капитал Light“
- Петя Кокудева, „Рошави вселени“, рецензия на „Центурия“ във в. „Култура“, бр. 5 (2754), 7 февруари 2014 г.
- „Центурия“ на български в Goodreads
|
