Джордже Бранкович
| Джордже Бранкович | |
| сръбски писател | |
 | |
| Роден |
1645 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 декември 1711 г.
Хеб, Чехия |
| Погребан | Крушедолски манастир, Сърбия |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Подпис |  |
| Джордже Бранкович в Общомедия | |
Джордже Бранкович е трансилвански граф и самообявил се за последния за историята известен далечен потомък на династията Бранкович.
Роден е през 1645 година в градчето Янополе, днес в окръг Арад в Банат, Румъния и умира на 19 декември 1711 в Хеб, днешна Чехия и някогашна Свещена Римска империя. В периодите (1656 - 1660; 1662 - 1680) брат му Сава Бранкович е православен митрополит на Трансилвания с център Белград.
В двора на Щербан I Кантакузин пише хроника за славяните в Илирик, Горна Мизия и Долна Мизия.
Джордже Бранкович е автор на ръкописна „Славяносръбска хроника“ (1690-1711) приемана и за начало на модерната сръбска историография.[1] Тя е основен източник за последвалата южнославянска история на Йован Раич.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Станојевић, Ст. Народна енциклопедија српко-хрватско-словеначка, Београд 1925, т. I, с. 66
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Grof Djordje Brankovic - Hronika Slovena Ilirika Gornje Mezije i Donje Mezije Архив на оригинала от 2019-03-06 в Wayback Machine.
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.