Направо към съдържанието

Джон Уилям Уотърхаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Уилям Уотърхаус
John William Waterhouse
британски художник

Роден
Починал
ПогребанВеликобритания

Учил вКралска академия по изкуствата
Кариера в изкуството
Жанрпортрет[1]
НаправлениеПрерафаелити, Импресионизъм, символизъм
Известни творби„Танатос в изобразителното изкуство“
Подпис
Джон Уилям Уотърхаус в Общомедия

Джон Уилям Уотърхаус (на английски: John William Waterhouse), член на Кралската академия по изкуствата (6 април 1849 – 10 февруари 1917), е английски художник, известен с работата си в стила на прерафаелитите. Той работи няколко десетилетия след разпадането на Братството на прерафаелитите, достигнало своя разцвет в средата на деветнадесети век, и затова неговият стил се нарича „модерен прерафаелит“[2]. Творбите му са характерни със своите изображения на жени от древногръцката митология и легендата за Артур и показват стилистично влияние не само от страна на прарафаелитите, но и от неговите съвременници импресионистите.

Роден в Италия от английски родители художници, той по-късно се мести в Лондон, където се записва в Кралската академия на изкуствата. Скоро започва да участва в годишните летни изложби на академията, като се фокусира върху създаването на големи платна, изобразяващи сцени от ежедневния живот и митологията на древна Гърция. По-късно възприема художествения стил на прерафаелитите, въпреки че е излязъл от мода на британската арт сцена няколко десетилетия преди това.

Макар и да не е толкова добре познат като ранни художници прерафаелити като Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт, работата на Уотърхаус днес е изложена в няколко големи британски художествени галерии, а през 2009 година Кралската академия на изкуствата организира голяма ретроспекция на работата му.

Уотърхаус е роден в Рим в семейството на английски художници Уилям и Изабела Уотърхаус през 1849 г. През същата година на лондонската арт сцена излизат прерафаелитите, включително Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт и я завземат[3]. Точната дата на раждането му не е известна, въпреки че е бил кръстен на 6 април, а изучаващият работата му Питър Трипи смята, че той е роден между 1 и 23 януари[4]. Ранните години от живота му в Италия вероятно са една от причините много от по-късните му картини да са върху теми от Древен Рим или взети от римската митология.

Когато той е на пет години, семейството се премества в лондонския квартал Южен Кенсингтън, близо до новопостроения Музей Виктория и Албърт. Уотърхаус или „Нино“ по артистичен псевдоним бил насърчаван да рисува, а често и да скицира произведения от Британския музей и Националната галерия[5]. През 1871 той е приет да учи в Кралската академия, първоначално скулптура, преди да премине към живописта.

Ранните му работи са на класически теми в духа на Лорънс Алма-Тадема и Фредерик Лейтън. Тези ранни творби били изложени в галерия Дъдли и в Дружеството на британските художници. През 1874 Уотърхаус представя на лятната изложба на Кралската академия по класическа алегория „Сън и неговият полубрат Смърт“[6]. Картината е много добре приета и той участва в изложбите на Академията почти всяка година без 1890 и 1915 докато е жив. Той получава кураж след като през 1876 г. излага картината After the Dance и му се отделя главно място във всяка следваща лятна изложба на академията. Вероятно в резултат на това картините му стават все по-големи по размер[7].

През 1883 г. се жени за Естър Кенуорти, дъщеря на преподавател по изобразително изкуства в Илинг, която вече е излагала свои картини в Кралската академия. Те имат две деца, които умират малки. През 1895 г. Уотърхаус е избран за пълноправен член на Кралската академия. Той преподава в Художествената гимназия Сейнт Джон Ууд и става част от Съвета на Кралската академия.

„Сън и неговият полубрат Смърт“, 1874

Една от най-известните му картини е The Lady of Shalott, която разказва за Илейн от Астолат, която умира от мъка, защото Ланселот не отговаря на чувствата ѝ. Уотърхаус създава три картини с нейния образ през 1888, 1894 и 1916 г. Друг любим герой на твореца е Офелия, а най-известната от неговите картини с Офелия я изобразява точно преди смъртта ѝ, поставяйки цветя в косата си докато седи върху клон от дърво, надвесено над езеро. Той се вдъхновявал от картини, посветени на Офелия от Данте Габриел Росети и Джон Миле. Представя картината Офелия, нарисувана през 1888, за да получи дипломата си от Кралската академия. След това картината е изгубена чак до 20 век, а днес е в колекцията на Лорд Лойд-Уебър. Уотърхаус рисува Офелия отново през 1894, 1909 и 1910 г. и планира още една картина от поредицата, наречена „Офелия в двора на църквата“ („Ophelia in the Churchyard“).

Уотърхаус не успява да завърши серията с Офелия, защото се разболява тежко от рак през 1915 г. и умира две години по-късно. Гробът му е на гробището Кенсал-грийн в Лондон.

Джон Уотърхаус създава общо 118 картини.

  1. john-william-waterhouse
  2. Trippi, Peter; [Elizabeth Prettejohn Prettejohn, Elizabeth]; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
  3. Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 4. Phaidon. 2002.
  4. Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 9. Phaidon. 2002.
  5. Trippi, Peter. J.M. Waterhouse. Page 14. Phaidon. 2002.
  6. Trippi, Peter; Prettejohn, Elizabeth; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
  7. Trippi, Peter; Prettejohn, Elizabeth; Upstone, Robert. J.M. Waterhouse: The Modern Pre-Raphaelite Gallery Guide. The Royal Academy of Art. 2009.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John William Waterhouse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​