Джон Лий Хукър
| Джон Лий Хукър | |
| американски музикант | |
 1978 г. | |
| Роден |
Кларксдейл, САЩ |
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | афроамериканци |
| Награди | „Грами“ за цялостен принос (2000) Зала на славата на рокендрола (1991) |
| Музикална кариера | |
| Стил | блус, ритъм и блус |
| Инструменти | китара, вокал, комплект барабани |
| Активност | от 1942 г. |
| Лейбъл | Charly Records, „Чес Рекърдс“, Flair Records, Modern Records |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.johnleehooker.com |
| Джон Лий Хукър в Общомедия | |
Джон Лий Хукър (на английски: John Lee Hooker) е американски блус музикант – певец и китарист, роден през 1917 година, починал през 2001 година.
Роден и израсъл в един от южните щати на САЩ, Джон Лий Хукър развива свой уникален стил наречен „Говорещ блус“ (Talking blues) на базата на течението „Делта блус“. Името му се превръща в еталон за „черната“ блус музика заедно с това на другия голям майстор на жанра – Б.Б.Кинг. Песните му „Boogie Chillen“ (1948) и „Boom Boom“ (1962) са включени в специалния списък – „500 Songs that Shaped Rock and Roll“ (500 песни, които оформиха рокендрола), изготвен в „Рокендрол залата на славата“.[1][2]
Животът на музиканта, хроникиран от няколко негови ученика, често се разглежда като класически пример за расизма в музикалната индустрия, въпреки че в крайна сметка, благодарение на забележителното си творчество той достига статут на световна звезда повлиявайки на поколение от музикални изпълнители.
Носител е на няколко награди „Грами“.
Биография и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Джон Лий Хукър е роден на 22 август 1917 година (има твърдения и за 1920 година) близо до град Кларксдейл в Коахома Каунти, Мисисипи.[3] Той е най-малкото от 11 деца на Уилям Хукър (1871 – 1923) и Мини Рамзи (1875 – 19??). Баща му е баптистки проповедник и изполичар. Децата в семейството са домашно-обучавани. Като малки им е разрешено да слушат само религиозни песни. През 1921 година, родителите му се развеждат. Една година по-късно, майка му се омъжва за Уилям Мур – блус певец, който прави първото запознаване на малкия Джон с китарата. След години, Хукър посочва именно него като главна причина за отличителния си начин на свирене.[4] На 15-годишна възраст, Хукър избягва от къщи, като никога повече не вижда майка си и втория си баща.
През 1930-те, Джон Лий Хукър живее в Мемфис, Тенеси, където работи в „The New Daisy Theatre“ на прочутата с блусарските клубове – улица „Beale Street“. От време на време той свири и по домашни празненства.[3]
През време на втората световна война, той работи из фабриките на различни градове докато накрая, през 1948 година, се установява в Детройт като работник във „Форд Мотър Къмпани“. Тук, Хукър се чувства в свои води близо до блус салоните на улица „Hastings Street“ – сърцето на „черните“ забавления в детройския „Ийст Сайд“. В известния с пианистите си град е имало дефицит на китаристи. Свирейки по клубовете на Детройт, популярността на Джон започва бързо да нараства. Музикантът започва да търси по-шумен и мощен инструмент от грубоватата си акустична китара. Така по това време той си купува първата електрическа китара.[5]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Награди и признание
[редактиране | редактиране на кода]- Звезда на холивудската алея на славата
- Въведен в „Блус зала на славата“ през 1980 година
- Въведен в „Рокендрол зала на славата“ през 1991 година
- Въведен в „Мичигънски рокендрол легенди зала на славата“ през 2007 година.
Награди „Грами“:
- Грами за най-добър традиционен блус албум, 1990 за I'm in the Mood (заедно с Бони Райт)
- Грами за най-добър традиционен блус албум, 1998 за Don't Look Back
- Best Pop Collaboration with Vocals, 1998 за Don't Look Back (заедно с Ван Морисън)
- Grammy Lifetime Achievement Award през 2000 година
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.knowledgerush.com, архив на оригинала от 8 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100208012908/http://www.knowledgerush.com/kr/encyclopedia/The_Rock_and_Roll_Hall_of_Fame's_500_Songs_that_Shaped_Rock_and_Roll/, посетен на 1 септември 2010
- ↑ rockhall.com
- ↑ а б Palmer, Robert. Deep Blues. United States, Penguin Books, 1982. ISBN 0-14-006223-8. с. 242 – 243.
- ↑ Conversation with the Blues By Paul Oliver, p. 188
See also: Guitar Facts By Bennett Joe, Trevor Curwen, Cliff Douse, Joe Bennett, p. 76 - ↑ Wogan, Terry. Shoes Off the Record. New York City, NY, Da Capo Press, 1984. ISBN 0-306-80321-6. с. 116 – 118.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Discography and album ratings
- Official John Lee Hooker Site
- John Lee Hooker Resource Page The World's Greatest Blues Singer (with Session Discography and Year-by-Year Recap)
- John Lee Hooker 1980 Blues Foundation Induction into Hall of Fame Архив на оригинала от 2007-03-05 в Wayback Machine.
- The Boom Boom Room San Francisco nightclub founded by Hooker
| |||||||||||||||||