Джонатан Лител

Джонатан Лител
Jonathan Littell
	Джонатан Лител Jonathan Littell
американско-френски писател
	Джонатан Лител през 2007 г.
Роден	10 октомври 1967 г. (57 г.) Ню Йорк, САЩ
Националност	САЩ; Франция
Учил в	Йейлски университет
Работил	писател
Литература
Период	от 1989 г.
Жанрове	роман
Известни творби	„Доброжелателните“ (2006)
Награди	„Гонкур“ (2006); „Сад“ (2018)
Повлиян	Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Робърт Антелм, Жорж Батай
Семейство
Баща	Робърт Лител
Уебсайт	Страница в IMDb
	Джонатан Лител в Общомедия

Джонатан Лител (на английски: Jonathan Littell) е билингвален (английски език/френски език) автор, живеещ в Барселона. Той израства във Франция и САЩ, и има двойно гражданство в двете страни.

На български език е преведена книгата му „Доброжелателните“ (на френски: Les Bienveillantes, 2006; на английски: The Kindly Ones, 2009), с която Лител печели „Гонкур“^[1]^[2] и Гранд При през 2006. За свои интелектуални и писателски ментори, оставили без съмнение отпечатък върху „Доброжелателите“, Литъл смята Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Робърт Антелм и Жорж Батай. Някои критици наричат книгата „порно за Холокоста“, упреквайки я в преексплоатация и изопачаване на историческата тематика на Холокоста. Английският превод на романа е отличен и с наградата „Bad Sex in Fiction Award“ на списание Literary Review (2009).^[3]

Биография

Роден е 10 октомври 1967 г. в Ню Йорк в семейството на автора на шпионски романи Робърт Лител. Въпреки че баба и дядо му са евреи, емигрирали от Русия в САЩ в края на 19 век, Лител не определя себе си като евреин „по никакъв начин“ и е цитиран да казва: „за мен юдаизмът не е нищо повече от исторически фон“.^[4]

Озовава се във Франция на тригодишна възраст, след което завършва част от образованието си в САЩ, където учи между 13-годишната и 16-годишната си възраст, преди да се върне във Франция, за да се дипломира с бакалауреат (френската матура). Следва в Йейлския университет, където се дипломира с бакалавърска степен през 1989 г.^[5] По време на годините в Йейл завършва първата си книга, Bad Voltage, а по-късно среща Уилям Бъроуз, който оставя траен отпечатък върху него. След това е работил като преводач, пресъздавайки от френски на английски език творби на Маркиз дьо Сад, Морис Бланшо, Жан Жоне и Паскал Киняр.^[6]

Между 1994 и 2001 г. работи за международната хуманитарна организация Action Against Hunger, като участва в мисии главно в Босна и Херцеговина, но и в Чечня, Демократична република Конго, Сиера Леоне, Кавказ, Афганистан и Москва. През януари 2001 г. е жертва на засада в Чечня, по време на която е леко ранен. През същата година решава да се концентрира върху проучванията за втората си книга, Доброжелателните. През това време работи и като консултант на хуманитарни организации.^[7]

Джонатан Лител живее в Барселона.

Произведения

Bad Voltage (1989)
Les Bienveillantes (2006)
Доброжелателните. изд. „Колибри“, София (2009), 816 с. прев. от френски Георги Ангелов. ISBN 978-954-529-678-9 ^[8]^[9]^[10]
The Security Organs of the Russian Federation. A Brief History 1991 – 2004 (2006)^[11]
Le Sec et L'Humide (2008)
Études (2008)
Georgisches Reisetagebuch (2008)
Récit sur Rien (2009)
Tchétchénie, An III (2009)^[12]
En Pièces (2010)
Triptyque Bacon (2011) (Triptych: How to Look at Francis Bacon)
The Invisible Enemy (2011)
Une vieille histoire (2012)
Carnets de Homs (2012)
The Fata Morgana Books (2013)
Une vieille histoire. Nouvelle version (2018)
Една стара история. изд. „Колибри“, София (2009), прев. от френски Георги Ангелов
De l'agression russe. Écrits polémiques (2022)
Un endroit inconvénient (2023)

Бележки

↑ Димитров, Георги П. Американец грабна „Гонкур“ // Стандарт, 7 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2017-02-08. Посетен на 4 май 2016.
↑ Американец взе наградата Гонкур // Дарик News, 6 ноември 2006. Посетен на 4 май 2016.
↑ Американец получи наградата за най-лошо описание на секс за 2009 // Български фактор, 1 декември 2009. Посетен на 4 май 2016.
↑ Uni, Assaf. The executioner's song // Haaretz, 30 май 2008. Архивиран от оригинала на 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
↑ Alfred University. Best-selling author helps student from Chechnya attend Alfred University // 8 април 2004. Архивиран от оригинала на 2007-11-30. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
↑ Lemonier, Marc. Les Bienveillantes décryptées. Le Pré aux Clercs, 2007. ISBN 978-2-266-18164-8. с. 249.
↑ Uni, Assaf. The executioner's song // Haaretz, 30 май 2008. Архивиран от оригинала на 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)
↑ Джонатан Лител, „Из „Доброжелателните“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 23 януари 2012 г.
↑ Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
↑ Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
↑ The Security Organs of the Russian Federation. A Brief History 1991 – 2004
↑ „Трите Чечни на Джонатан Лител“, интервю на Ню Йорк Таймс, бълг превод – в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012 г.

Източници

„Доброжелателните“ от Джонатан Лител, в превод на английски от Шарлот Мендел“ – статия от проф. Андрю Хъси, 27 февруари 2009, в. Индипендънт, английска версия, българска версия – превод

Външни препратки

„Джонатан Лител, войната и мирът“, интервю на Андре Мюлер, електронно списание Либерален преглед, 5 октомври 2010 (ориг. във Франкфуртер Рундшау – „Mögen Sie Käse?“, 24 юни 2008)
„Преводачът Георги Ангелов: Романът „Доброжелателните“ напомня, че никога не липсват палачи“, интервю на Гриша Атанасов, e-vestnik.bg, 25 май 2009
Произведения на Джонатан Лител в Моята библиотека
Джонатан Лител, „Докато Путин е на власт, никой по света не е в безопасност. Никой“, e-vestnik.bg, 3 март 2022 (ориг. в Гардиън – „War brought Vladimir Putin to power in 1999. Now, it must bring him down“, 3 март 2022)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jonathan Littell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Димитров, Георги П. Американец грабна „Гонкур“ // Стандарт, 7 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2017-02-08. Посетен на 4 май 2016.

[2] Американец взе наградата Гонкур // Дарик News, 6 ноември 2006. Посетен на 4 май 2016.

[3] Американец получи наградата за най-лошо описание на секс за 2009 // Български фактор, 1 декември 2009. Посетен на 4 май 2016.

[4] Uni, Assaf. The executioner's song // Haaretz, 30 май 2008. Архивиран от оригинала на 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)

[5] Alfred University. Best-selling author helps student from Chechnya attend Alfred University // 8 април 2004. Архивиран от оригинала на 2007-11-30. Посетен на 4 май 2016. (на английски)

[6] Lemonier, Marc. Les Bienveillantes décryptées. Le Pré aux Clercs, 2007. ISBN 978-2-266-18164-8. с. 249.

[7] Uni, Assaf. The executioner's song // Haaretz, 30 май 2008. Архивиран от оригинала на 1 юни 2008. Посетен на 4 май 2016. (на английски)

[8] Джонатан Лител, „Из „Доброжелателните“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 23 януари 2012 г.

[9] Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.

[10] Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.

[11] The Security Organs of the Russian Federation. A Brief History 1991 – 2004

[12] „Трите Чечни на Джонатан Лител“, интервю на Ню Йорк Таймс, бълг превод – в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]