Направо към съдържанието

Джонатан Коу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джонатан Коу
Jonathan Coe
Джонатан Коу, 2016 г.
Джонатан Коу, 2016 г.
Роден19 август 1961 г. (63 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1987 –
Жанрсатира, драма, детска литература, документалистика
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Къщата на съня”
НаградиКавалер на Френския орден на изкуството
СъпругаДжанин Маккеоун (1989 – )
Деца2
Уебсайтjonathancoewriter.com
Джонатан Коу в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джонатан Коу.

Джонатан Коу (на английски: Jonathan Coe) е английски писател на произведения в жанра сатира, социална драма, детска литература, биография и документалистика.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Джонатан Коу е роден на 19 август 1961 г. в Бромсгроув, Устършър, Англия, в семейството на физика Роджър Коу и учителката Джанет Мери.[1][4] Завършва средното си образование в Бирмингам. Следва английска литература в Тринити Колидж на Кеймбриджкия университет, където получава бакалавърска степен през 1983 г.[4] След това в периода 1984 – 1988 г. преподава английска поезия в Университета на Уоруик в Ковънтри, където получава магистърска степен през 1984 г. и докторска степен през 1986 г. по английска литература.[2][3][6] След това става писател и журналист на свободна практика.[4]

Първият му роман „Случайната жена“ е издаден през 1987 г. В историята главната героиня Мария, която е нерешителна, си проправя път през първите 15 години женственост, като се стреми да ръководи хода на собствения си живот.[4] През 1994 г. е издаден романът му „Какво изрязване!“, който в сатиричен аспект преработва сюжета на едноименния филм на ужасите от 60-те години, а в историята действието се развива в рамките на „разделянето“ на ресурсите на Великобритания, извършено от консервативните правителства на Маргарет Тачър през 80-те години.[1] Книгата получава наградата „Джон Луелин Рис“ и Наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. През 2020 г. романът е екранизиран в едноименния филм.[1][3][5][6]

През 1997 г. е издаден романът му „Къщата на съня“. В сатиричния трилър, в старата викторианска сграда „Ашдаун“, преди студентско общежитие, а сега клиника за изследване на нарушенията в съня, ръководена от зловещия доктор Дъдън, се срещат четирима бивши състуденти и приятели – нарколептичката Сара, егоманиакът Грегъри, киноманът Тери и влюбеният някога Робърт. Те трябва да разберат какви мистериозни обстоятелства ги събират отново, как се развиват съдбите и любовта им.[2] Романът печели наградата за най-добър роман на Гилдията на писателите на Великобритания, а във Франция – награда „Медици“.[1][4][6]

Автор е и на няколко биографични книги – за актьорите Хъмфри Богарт и Джими Стюарт, и за екперименталния писател Б. С. Джонсън, с книгата „Като огнен слон“, за която получава литературната награда „Самюъл Джонсън“.[1][4]

През 2001 г. е издаден първият му роман „Клуб на негодниците“ от едноименната поредица. В историята, от 70-те години – години на стачки, терористични атаки и расово напрежение, група млади приятели наследяват редакторството на своето училищно списание и започват да придават свое собствено отличително значение на събитията в света. Чрез романа авторът представя преобърнатия свят на объркания тийнейджър от това време, в съдбоносен момент в британската политика. Романът получава наградата „Болинджър“ за сатиричен роман.[4] Третата част от поредицата, „Средна Англия“, от 2018 г., получава наградата „Коста“, Европейската награда за книга.[1][4]

Той също е сътрудник за рецензии и статии в периодични издания, включително „Гардиън“, London Review of Books, New Statesman, Sight and Sound, Cahiers du Cinema и други.[4]

През 1996 г. участва в журито за престижната награда „Букър“, през 1999 г. участва в журито на филмовия фестивал във Венеция, а през 2007 г. в журито на филмовия фестивал в Единбург.

Удостоен е с почетна докторска степен по литература от Бирмингамския университет (2006), Университета на Улвърхамптън (2006) и Бирмингамския градски университет.[2]

През 1989 г. се жени за психоложката Джанин Маккеоун, с която имат две дъщери.[4] Живее със семейството си в Лондон.[4]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Accidental Woman (1987)[1][2][3][4][5]
  • A Touch of Love (1989)
  • The Dwarves of Death (1990)
  • The House of Sleep (1997) – награда „Медици“, награда на Гилдията на писателите на Великобритания
    Къщата на съня, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Иглика Василева
  • The Rain Before It Falls (2007)
  • The Terrible Privacy of Maxwell Sim (2010)
  • Expo 58 (2013)
  • Mr Wilder and Me (2020)
  • Bournville (2022)

Поредица „Наследството на Уиншоу“ (The Winshaw Legacy)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. What a Carve Up! (1994) – издаден и като The Winshaw Legacy, награда „Джон Луелин Рис“[2][3]
  2. Number 11 (2015)

Поредица „Клуб на негодниците“ (Rotters' Club)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. The Rotters' Club (2001) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман[1][2][3]
  2. The Closed Circle (2004)
  3. Middle England (2018) – награда „Коста“, награда за европейска книга

Детска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Story of Gulliver (2013)[1]
    Гъливер : [по Джонатан Суифт], изд.: „Сиела“, София (2014), прев. Анелия Данилова

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]

Разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Pentatonic (2012)[1]
  • The Broken Mirror (2017)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Humphrey Bogart: Take It and Like It (1991) – за актьора Хъмфри Богарт[1][3][4]
  • Jimmy Stewart: A Wonderful Life (1994) – за актьора Джими Стюарт
  • Like a Fiery Elephant (2004) – за писателя Б. С. Джонсън, награда „Самюъл Джонсън“

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1995 Capital Lives – тв сериал, 1 епизод
  • 2000 Five Seconds to Spare – по романа „Джуджетата на смъртта“[4]
  • 2005 The Rotters' Club – тв минисериал, 3 еризода
  • 2015 La vie très privée de Monsieur Sim – по романа „Ужасната самота на Максуел Сим“
  • 2020 What a Carve Up!

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  5. ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта British Council
  6. ↑ а б в г ((en)) Биография в официалния сайт

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jonathan Coe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джонатан_Коу&oldid=12236016“.