Джовани Алберто Анели
| Джовани Алберто Анели | |
| италиански предприемач и мениджър | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 декември 1997 г.
|
| Учил в | Университет „Браун“ |
| Семейство | |
| Баща | Умберто Анели |
| Майка | Антонела Беки Пиаджо |
| Братя/сестри | Алберто и Енрико Анели Природени: Андреа Анели Анна Анели Киара Висконти ди Модроне |
| Съпруга | Франсис Ейвъри Хоу |
| Деца | Вирджиния Азия Анели |
| Джовани Алберто Анели в Общомедия | |
Джовани Алберто Анели (на италиански: Giovanni Alberto Agnelli), познат като Джованино Анели (Giovannino Agnelli), е италиански предприемач и мениджър.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Принадлежащ към една от най-важните фамилии в Италия – Анели,[1] той е син на Умберто Анели (1934 – 2004), предприемач и спортен мениджър, и на първата му съпруга Антонела Беки Пиаджо (1938 – 1999),[2] наследница на едноименната компания за мотоциклети, по-късно придобита от Анели. Има двама братя-близнаци: Алберто и Енрико, родени през юли 1962 г., но живели едва няколко дни. Има и един природен брат – Андреа Анели (1975) и две природени сестри – Анна Анели (1977) и Киара Висконти ди Модроне.
През 1969 г. учи в начално училище в Колеж „Сан Джузепе“ в Торино, където са учили всички Анели. Родителите му се развеждат през 1974 г. и той отива при майка си в Атланта, Джорджия, където притежава ферма за развъждане на кучета. Родителите му се женят повторно същата година: Умберто за принцеса Алегра Карачоло, братовчедка на Марела (съпруга на Джани Анели), а Антонела за херцог Уберто Висконти ди Модроне (също роднина на Марела и Алегра Карачоло).
В Съединените щати учи в училище „Маккали“ в Чатануга, Тенеси, след което се записва в Университет „Браун“ в Провидънс, Роуд Айлънд, за да учи международни отношения, завършвайки с дисертация за Близкия изток.[3]
През 1982 г. се завръща в Италия, започвайки работа във Фиат, по-точно в Комау в Груляско, под фалшивото име „Джованино Роси“: псевдонимът „Джованино“ остава свързан с него завинаги, особено в Торино, където той е идентифициран и разпознаван от различни съименници в семейството. Той също така е наречен „Дофинът на семейство Анели“ – титла, която се отнася до обичая на кралете на Франция да наричат първородния от кралското семейство и престолонаследник „Дофин“, именно за да подчертае факта, че Джованино е бил публично признат за наследник на семейния бизнес от Джани Анели.[4] След университета започва военната си служба като карабинер - парашутист. На 21 април 1986 г. се присъединява към батальона „Тускания“ на карабинерите; остава военен и не може да вземе курс за запасни офицери, защото Италианската държава не признава американската му квалификация. Същата година с името „Карабинер Джовани“ се появява в рекламната кампания на карабинерите, целяща повторното лансиране на Тускания.[5]
Определен от чичо му Джани да го наследи начело на Фиат,[6] на 25 февруари 1993 г. той е назначен за президент на дъщерното дружество Пиаджо,[3] след което на 15 ноември той влиза в борда на директорите на компанията майка.[5] В Пиаджо съживява богатството на мотоциклетната марка и, наред с други неща, силно подкрепя създаването на музей на компанията в бившите фабрики. Музеят, кръстен на него, отваря врати четири години след смъртта му.[7] В тази компанията той въвежда няколко иновации и се фокусира върху нова инвестиционна политика в нови технологии и обучение. Отговаря за лабораторията на школата „Сант'Анна“ и първия подход към бизнес инкубационна дейност.[8]
В началото на 90-те той също е активен във винопроизводството: на него се дължи повторното превръщане на Сира (Syrah) в превъзходна лоза.[9]
През 1997 г. свиква пресконференция, по време на която заявява, че има рак и се бори да го победи, успокоявайки журналистите и заявявайки, че ще може да се възстанови до лятото.[8] 33-годишният мъж обаче умира на 13 декември 1997 г. от рядка форма на рак на червата (лейомиосаркома),[10] въпреки лечението в специализирани центрове в Съединените щати.[11]
Бизнес политика
[редактиране | редактиране на кода]Анели винаги се е интересувал от политика и е бил изключителен събеседник на много политици, включително Валтер Велтрони, благодарение на иновативните си идеи и вниманието си към етиката и благосъстоянието на хората.[12] Той е запомнен като просветен предприемач и ангажиран с обществения живот, убеден, че правенето на бизнес не означава само създаване на печалба, но и подобряване на живота на общността. Той често се изказва по финансови въпроси, като разликата между нетните и брутните заплати и италианското данъчно законодателство. В своята предприемаческа дейност е сред първите, които оставят широко пространство на ценностите на компанията, защитават ги и ги поставят на първо място, изпреварвайки времето и проектирайки семейния бизнес към социално устойчиво развитие.[13] Той е един от първите предприемачи, които подкрепят идеята, че една компания, за да продължи да расте, трябва да насърчава развитието на контекста, в който се намира, следователно на територията и местната общност, с поредица от целеви инвестиции и връзки с околните райони.[8] Един от епизодите, с които той е запомнен, е, че веднага щом пристига в Пиаджо, той изготвя манифест на ценностите на компанията[7], в който една от първите точки е:
| „ | Нашата компания има социалната отговорност сред основните си отправни точки. В този контекст тя счита въпросите за безопасността и въздействието върху околната среда на продуктите и производствените процеси за приоритетни. | “ |
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]На 16 ноември 1996 г. се жени за англо-американката Франсис Ейвъри Хоу (1965)[14] – архитектка, която среща, когато и двамата следват в Университет „Браун“. От нея има една дъщеря – Вирджиния Азия, родена на 16 септември 1997 г., три месеца преди смъртта му.[15]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Agnelli: identikit di una famiglia diventata leggenda
- ↑ Antonella Bechi Piaggio, figlia adottiva Enrico Piaggio/ Matrimonio con Umberto Agnelli e un triste destino
- ↑ а б Corriere 26 febbraio 1993
- ↑ AGNELLI JR: 'HO UN TUMORE MI CURANO E CE LA FARO'
- ↑ а б Corriere, 13 novembre 1993
- ↑ 23 anni fa scompariva Giovannino Agnelli
- ↑ а б Veltroni: «Il mio amico Giovannino Agnelli che voleva l’impresa fatta di valori»
- ↑ а б в Veltroni: «Il mio amico Giovannino Agnelli che voleva l’impresa fatta di valori»
- ↑ Il Syrah che volle Giovannino Agnelli fa il giro del mondo e colleziona premi - Foto
- ↑ Giovannino Agnelli, un addio in silenzio, Corriere della Sera
- ↑ Corriere, 14 dicembre 1997
- ↑ Giovannino Agnelli, che non diventò mai presidente della Fiat
- ↑ Giovannino Agnelli, tragico prediletto
- ↑ AVERY, UNA MAMMA AMERICANA
- ↑ Guerra per l'eredità, ma c'è una Agnelli "dimenticata". Ecco chi è
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanni Alberto Agnelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
