Направо към съдържанието

Кирил Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джино Симеонов)
Кирил Симеонов
Лична информация
ПрякорДжино
Роден19 октомври 1915 г.
Починал12 юни 1984 г. (68 г.)
Постляво крило, ляв бек
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ


1938 – 1941
1941
1941 – 1945
1945 – 1950
1950 – 1953
1952
ФК Юг
ФК Победа
Граджански (Скопие)
ФК 13
Македония (Скопие)
Партизан (Белград)
Вардар (Скопие)
Партизан (Белград)*


59
 –
 –
54
75
1


(3)
 –
 –
(17)
(21)
(0)
Национален отбор
1942
1946 – 1949
България
Югославия
2
10
(0)
(1)
Треньор
1950 – 1951
1953 – 1955
1955
1956 – 1957
1960 – 1962
1963
1969 – 1970
Вардар (Скопие)
Вардар (Скопие)
Кралство Гърция Арис (Солун)
Партизан (Белград)
Кралство Гърция Олимпиакос
Партизан (Белград)
Партизан (Белград)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Кирил Симеонов с псевдоним Джино (на македонска литературна норма: Кирил Симоновски – Џина) е български и впоследствие югославски футболист и треньор по футбол. Най-известен като футболист на Македония (Скопие) и Партизан (Белград).

Роден е на 19 октомври 1915 г. в окупирания от Българската армия Скопие. Брат е на футболиста Благой Симеонов.

Джино Симеонов с екипа на Македония (Скопие).

Започва да играе за ФК „Юг“, после във ФК Победа и ФК Граджански (Скопие). По професия е бояджия. През сезон 1938/39 изиграва 21 мача и вкарва 3 гола в югославското първенство.[1] През 1941 г. закратко носи екипа на ФК 13,[2] където преминава заедно с Трайче Серафимов. Двамата са смятани за първите професионални футболисти в българското първенство.[3] Официално те се водят на щат във вестниците на Атанас Дамянов „Утро“ и „Дневник“. Отборът печели Столичното първенство и достига до 1/4-финал в Държавния шампионат.[4]

Скоро след като са обвинени в професионализъм, Симеонов и Серафимов се завръщат Македония. В периода на Българското управление на Вардарска Македония Македония Скопие играе в българското първенство. През 1942 г. Джино е голямата звезда на отбора[5] и помага на Македония да достигне до финал в шампионата. Същата година остава на второ място в класацията за Футболист № 1 на България и в класацията за Спортист на годината на България, като е изпреварен от футболиста на Левски Любен Стамболиев.

През 1944 г. участва в партизанското движение в Югославия и след края на Втората световна война сменя името си на Кирил Симоновски. През 1945 г. в преходния сезон е част от сборния отбор на Югославската армия, който достига финал на първенството.[6] На негова база е сформиран армейският отбор ФК Партизан Белград, където треньор е бившият наставник на Македония Скопие Илеш Шпиц. По това време е най-опитният състезател на „гробарите“ заедно с вратаря Франьо Глазер. През 1947 г. печели титлата и купата на страната и става отново шампион през 1949 г.

През 1950 г. става играещ треньор на ФК „Вардар“[7] и записва 75 мача с 25 вкарани гола. През 1951 г. извежда тима до спечелването на Втора лига на Югославия.[8] През 1952 г. закратко се завръща в Партизан и изиграва 1 мач в първенството и 1 мач в турнира за националната купа.[9]

През 1942 г. участва в българския национален отбор, където изиграва 2 срещи[10].

От 1946 г. е национал на Югославия, като два пъти е част от селекцията за турнира за Балканската купа. Той е първият играч от Македония, носил капитанската лента на югославския национален отбор. Записва 10 мача, в които вкарва 1 гол.[11]

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Играещ треньор на Вардар (Скопие) в периода 1950 – 1951 и старши-треньор на отбора от 1953 до 1955 г. След това води гръцкия Арис Солун закратко през 1955 г. Симеонов е треньор на Партизан в три периода, като най-големият му успех е спечелването на Купата на Югославия през 1957 г. Води и Олимпиакос, с който печели Купата на Гърция през 1961 г.

Като футболист:

  • Първенство на София: 1941
  • Шампион на Югославия: 1946/47, 1948/49
  • Носител на Купата на Югославия: 1946/47
  • Югославска Втора лига – 1951

Като треньор:

  • Югославска Втора лига с Вардар – 1951
  • Носител на Купата на Югославия с Партизан: 1957
  • Носител на Купата на Гърция с Олимпиакос: 1961