Джим Съливан
| Джим Съливан Jim Sullivan | |
| американски музикант | |
| Роден | Джеймс Антъни Съливан
|
|---|---|
| Починал | 1975 г.
|
| Работил | певец, текстописец, китарист |
| Музикална кариера | |
| Стил | фолк музика, кънтри, рок |
| Инструменти | акустична китара, вокали |
| Активност | 1960-те – 1975 |
| Лейбъл | Monnie, Century City, Playboy |
| Семейство | |
| Съпруга | Барбара Съливан |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
Джим Съливан (на английски: Jim Sullivan) e американски музикант, издал 2 албума, преди да изчезне безследно през 1975 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Съливан израства в района на Линда Виста в Сан Диего, Калифорния, където ирландско-американските му родители се преместват от Небраска, за да работят в отбранителната индустрия. Като високо момче, той е куотърбек в гимназията. Според негови линейни бележки от първия си албум, той „е израснал в правителствен жилищен проект с куп други Оки и Арки“ и решава да свири, след като слуша местни блус групи. Той се жени и свири на китара в местна рок група Survivors. Той и приятелят му си купуват бар близо до колежа, но губят пари, а през 1968 г. се премества със съпругата си Барбара и малкия си син в Лос Анджелис.[1][2]
Докато съпругата му работи в Capitol Records, Съливан пише песни и свири във все по-престижни клубове в района на Лос Анджелис. По-специално, той се установява в клуб „Рафти“ в Малибу, където се сприятелява с холивудски фигури, включително Лий Майорс, Лий Марвин и Хари Дийн Стантон. Той има малка роля във филма Easy Rider и участва в телевизионното шоу „Хосе Фелисиано“. Приятелите му допринасят за финансирането, което му позволява да запише албум с песни с водещи музиканти от Лос Анджелис, като клавириста Дон Ранди, барабаниста Ърл Палмър и басиста Джими Бонд, който също е аранжор и копродуцент на албума. Албумът „UFO“ е издаден през 1969 г. и включва песните на Съливан в стил на смесване на фолк, рок и кънтри, сравняван с Фред Нийл, Тим Хардин, Джийн Кларк и Джо Саут, с аранжировки в стила на Дейвид Акселрод.[3][4][5]
Албумът е ремиксиран и преиздаден от Century City Records през 1970 г., а песента „Rosey“ е издадена като сингъл, но по това време те правят малко влияние. Съливан продължава да свири в клубове. През 1972 г. записва втори албум – „Jim Sullivan“, продуциран от Лий Бърч и издаден от Playboy Records. Отново обаче записът е неуспешен. Тъй като Съливан все повече се насочва към алкохола и бракът му започва да се разпада, той решава през 1975 г. да пътува до Нашвил, Тенеси, където Кейт Доран работи като певица и композитор и се опитва да намери успех там.
Изчезване
[редактиране | редактиране на кода]Съливан напуска Лос Анджелис на 4 март 1975 г., с намерението да шофира сам до Нашвил със своя Volkswagen Beetle. На следващия ден, след като е предупреден от магистрален патрул за шофирането си, той отсяда в La Mesa Motel в Санта Роса, Ню Мексико. По-късно е съобщено, че не е спал там и е оставил ключа в стаята, но е купил водка от градския магазин. На следващия ден е видян на около 42 км, в отдалечено ранчо, собственост на семейство Дженети. По-късно колата му е открита изоставена в ранчото и за последно се съобщава, че си е тръгнал. В автомобила са неговите пари, тетрадки, китара, дрехи и кашон с непродадени албуми.[6][4][7]
Той никога не е видян отново, а докладите му приписват различни съдби, че е убит, дезориентиран и изгубен, или, особено в светлината на заглавието на първия му албум, отвличане от извънземни. Издирващите не успяват да намерят никакви следи от него. Разложено тяло, наподобяващо Съливан, по-късно е намерено в отдалечен район на няколко километра, но е установено със сигурност, че не е той.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Записите на Съливан, особено „UFO“, дават началото на култ в по-късните години, отчасти поради тяхната рядкост и неизвестност. През 2010 г. Мат Съливан (основател на Light in the Attic Records) решава да преиздаде „UFO“ и прави сериозни опити да разкрие мистерията на изчезването на Съливан, като интервюира много от онези, които го познават и участващите в записите му, но разкривайки малко нова информация. Албумът е издаден на CD през 2011 г.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Албуми
[редактиране | редактиране на кода]- U.F.O. (Monnie, 1969, 1970, 2011)
- Jim Sullivan (Playboy, 1972)
Сингли
[редактиране | редактиране на кода]- „Rosey“ / „Roll Back the Time“ (Century City, 1970)
- „Highway“ / „Lorelei Lee“ (RCA, 1971)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Martin Winfree, „Jim Sullivan“, Underappreciated Rock Artists, October 2011. Посетен на 14 октомври 2015
- ↑ "Jim Sullivan: U.F.O.", Waxidermy.com, January 27, 2006. Посетен на 14 октомври 2015
- ↑ Frank Mastropolo, „Rock’s Unsolved UFO Mystery: The Night Jim Sullivan Vanished Into Thin Air“, Ultimate Classic Rock, July 2, 2014. Посетен на 14 октомври 2015
- ↑ а б Biography by Steve Leggett, Allmusic.com. Посетен на 14 октомври 2015
- ↑ U.F.O., Light in the Attic Records. Посетен на 14 октомври 2015
- ↑ "The Strange Tale of Jim Sullivan’s U.F.O.", AquariumDrunkard, November 10, 2010. Посетен на 14 октомври 2015
- ↑ James Allen, Review of U.F.O., Allmusic.com, посетен на 14 октомври 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jim Sullivan (singer-songwriter) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
