Направо към съдържанието

Джеф Вандърмиър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеф Вандърмиър
Jeff VanderMeer
Роден7 юли 1968 г. (56 г.)
Професияписател, редактор, литературен критик, поет
Националност САЩ
Активен период1989 -
Жанртрилър, научна фантастика, фентъзи, хорър, документалистика
Направлениепостмодернизъм, екофикшън, слипстрийм
Течениенова странност

Повлиян от
СъпругаАн Кенеди (2002 – )
Деца2
Уебсайтwww.jeffvandermeer.com
Джеф Вандърмиър в Общомедия

Джеф Вандърмиър (на английски: Jeff VanderMeer) е американски редактор, литературен критик, поет и писател, автор на произведения в жанровете фантастичен трилър, научна фантастика, хорър и фентъзи.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 юли 1968 г. в Белфонте, Пенсилвания, САЩ. Израства на островите Фиджи, където родителите му работят в Корпуса на мира. Спомените му оттам и последвалото пътуване обратно до САЩ през Азия, Африка и Европа дълбоко му повлияват. Завършва с бакалавърска степен по журналистика от университета на Флорида и през 1992 г. посещава курса по творческо писане „Кларион“ в Милфорд.

Започва да пише пише хорър и фентъзи разкази в края на 80-те години още в гимназията и публикува в юношески списания. Някои от разказите му са събрани в сборника „The Book of Frog“ публикуван през 1989 г. Пише също поезия и е носител на награда „Rhysling“.

Един от най-ранните му успехи е сборникът „City of Saints and Madmen“ (Град от светци и луди) от 1997 г., за въображаемия град Амбъргри. Новелата от него „The Transformation of Martin Lake“ получава Световната награда за фентъзи.

Първият му роман „Анихилация“ от поредицата „Съдърн Рийч“ е издаден през 2012 г. Зона Х е изолирана от останалата част от света от десетки години. Тя е обект на изучаване от правителствената агенция „Съдърн Рийч“, но експедициите до нея имат трагичен смъртоносен край. Дванайсетата експедиция е съставена от антрополог, геодезист, психолог и биолог. Но дали аномалиите в зоната или тайните в тях са единствените им врагове. Книгата стана бестселър и получава наградата „Небюла“ и наградата за хорър „Шърли Джаксън“. През 2018 г. е романът екранизиран в филма „Изтребление“ с участието на Натали Портман, Дженифър Джейсън Лий и Теса Томпсън.

Произведенията на писателя са награждавани многократно и са преведени на над двайсет езика.

В допълнение към писането и редактирането преподава творческо писане на ежегодния курс за младежи „Shared Worlds“ и чете лекции към курса по творческо писане „Кларион“. Автор е на ръководството за творческо писане „Wonderbook“ получило награда „Локус“. Основател е на Съвета за литература на фантастика в Университета на Роуд Айлънд.

Джеф Вандърмиър живее със семейството си в Талахаси, Флорида.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dradin, in Love (1996)
  • Veniss Underground (2003)
  • The Situation (2008)

Серия „Амбъргри“ (Ambergris)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. City of Saints and Madmen (1997) – сборник
  2. Shriek (2006)
  3. Finch (2009)

Серия „Съдърн Рийч“ (Southern Reach)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Borne (2017)
  2. The Strange Bird (2017)

Участие в общи серии с други писатели

[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Хищник“ (Predator)

[редактиране | редактиране на кода]
  • South China Sea (2008)
от серията има още 9 романа от различни автори
  • Evolutions (2009)
от серията има още 24 романа от различни автори
  • Errata (2010)
  • Balzac's War (2011)
  • Greensleeves (2011)
  • Komodo (2015)
  • This World is Full of Monsters (2017)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeff VanderMeer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​