Джироламо Кардано

Джироламо Кардано
Gerolamo Cardano
	Джироламо Кардано Gerolamo Cardano
италиански математик
Роден	24 септември 1501 г. Павия, Италия
Починал	21 септември 1576 г. (74 г.) Рим, Италия
Погребан	Рим, Италия
Религия	Католическа църква
Учил в	Павийски университет; Падуански университет
Научна дейност
Област	Математика
Работил в	Болонски университет (1562 – 1570); Павийски университет (1543 – 1551); Павийски университет (1559 – 1562)
	Джироламо Кардано в Общомедия

Джиролàмо Кардàно, (на италиански: Girolamo Cardano), (1501 – 1576) е известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог. Известен е също и със страстта си към хазарта и шахмата.

Биография

Джироламо Кардано е роден на 24 септември 1501 г. в Павия, Италия, като извънбрачен син на Фацио Кардано, юрист с математически способности, приятел на Леонардо да Винчи. В своята автобиография^[2] Джироламо Кардано пише, че майка му се е опитала да го абортира. В Павия тя отива от Милано, бягайки от чумна епидемия. Другите ѝ три деца умират от болестта.

В 1520 г. Кардано постъпва в университета в Павия, а по-късно и в Падуа, където учи медицина. Той е ексцентричен и конфликтен, което не му печели много приятели. През 1525 г. нееднократно се опитва да постъпи като преподавател в Колежа по медицина в Милано, но не е допуснат поради недобрата си репутация и извънбрачен произход. Накрая той успява да си изгради добър авторитет като лекар и е високо ценен в дворцовите среди. В медицината описва за първи път болестта коремен тиф.

Днес Кардано е най-известен за постиженията си в алгебрата. Той публикува решенията на уравнения от трета и четвърта степен. В книгата си Ars magna дава решение (формула на Кардано) за един частен случай на кубично уравнение от вида x³ + ax = b (в съвременен запис), съобщено му от Николо Фонтана Тарталя (който по-късно претендира, че Кардано се е заклел да не го публикува и влиза в десетгодишен спор с него). Уравнението от четвърта степен е решено от Лодовико Ферари, ученик на Кардано. И към двамата има благодарности в предговора към книгата, а също и на редица места в текста. В изложението си Кардано приема съществуването на числа, които днес се наричат имагинерни и комплексни, без да вниква в същността им.

Кардано е известен с постоянния си недостиг на пари и намира средства за самоиздръжка, като играе комар и шах. Неговата книга за хазартните игри Liber de ludo aleae, написана през 1560-те, но публикувана едва в 1663, след смъртта му, съдържа първото систематично разглеждане на вероятностите като част от ефективните методи за игра.

Кардано изобретява редица механични уреди, включително секретната ключалка (катинар) с шифър; окачването, състоящо се от два или три концентрични пръстена, позволяващо на компас или жироскоп да се върти свободно, както и известният карданов вал със съединител, който позволява предаване на въртящ момент при различни ъгли, използван и до днес в различни превозни средства. Той има редица приноси в хидродинамиката и поддържа твърдението, че не е възможно вечно движение, с изключение на небесните тела. Кардано публикува две енциклопедии по естествени науки, които съдържат голямо разнообразие от изобретения, факти и окултни суеверия. През 1550 г. той въвежда решетката на Кардано, инструмент за криптография.

Кардано е един от първите, които заявяват, че глухонемите могат да се обучават без предварително да се учат да говорят.

По-големият и предпочитан син на Кардано е екзекутиран през 1560 г., след като е признат за виновен в отравянето на изневеряващата му съпруга. Другият му син е комарджия и често краде пари от баща си.^[3] През 1570 г. Кардано е обвинен в ерес, защото в 1554 г. е изчислил и публикувал хороскоп на Иисус Христос. Очевидно синът му е съдействал за това преследване. Кардано е арестуван и прекарва в затвора няколко месеца. След този случай е принуден да напусне преподавателското си място. Премества се в Рим, където получава пожизнена пенсия от папа Григорий XIII и довършва автобиографията си през 1576 г.

Кардано умира в деня, който (вероятно) предварително сам е определил астрологически; има съмнения, че сам е предизвикал смъртта си.

Избрани произведения

На Джироламо Кардано принадлежат многобройни публикации по медицина, математика, философия, астрология. Само по медицина са около 200. Преди арестуването му в 1570 г. той унищожава около 120 от книгите си. Известните му произведения са описани и публикувани в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Jean Antoine Huguetan/ Marc Antione Ravaud. Lyon: 1663. Ето някои от по-известните му произведения:

De malo recentiorum medicorum usu libellus, Венеция, 1536 (по медицина).
Practica arithmetice et mensurandi singularis, Милано, 1539 (по математика).
Artis magnae, sive de regulis algebraicis (известна също като Ars magna), Нюрнберг, 1545 (по алгебра).
De immortalitate (по алхимия).
Opus novum de proportionibus (по механика).
Contradicentium medicorum (по медицина).
De subtilitate rerum, Нюрнберг, 1550 (за природни явления).
De libris propriis, Лайден, 1557 (коментарии).
De varietate rerum, Базел, 1559 (за природни явления).
Opus novum de proportionibus numerorum, motuum, ponderum, sonorum, aliarumque rerum mensurandarum. Item de aliza regula, Базел, 1570.
De vita propria, 1576 (автобиография).
Liber de ludo aleae, посмъртно, 1663 (за вероятностите).
De Musica, около 1546 (по музика), посмъртно публикувана в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Лион, 1663.
De Consolatione, Венеция, 1542

Вижте също

Източници

Cardano, Girolamo, The Book of My Life. trans. by Jean Stoner. New York, New York Review of Books, 2002.
Grafton, Anthony, Cardano's Cosmos: The Worlds and Works of a Renaissance Astrologer. Cambridge, London, Harvard University Press, 1999.
Ore, Øystein, Cardano, the Gambling Scholar. Princeton, 1953.
Dunham, William, Journey through Genius, Penguin, 1991. (В глава 6 се разисква за живота на Кардано и решението на уравнение от трета степен.)

Външни препратки

((en)) Linda Hall Library History of Science Collection (p. 39 – 42)
((en)) Jerome Cardan, a Biographical Study, 1898, by William George Waters, from Project Gutenberg (Може да се свали текстът на книгата безплатно)
((it)) Girolamo Cardano, Strumenti per la storia del Rinascimento in Italia settentrionale Архив на оригинала от 2015-10-15 в Wayback Machine. Страница за Джироламо Кардано в сайта на Миланския университет, където има копия в pdf формат на повечето негови произведения (на латински).
„Странности на характера“ (Статия в Литературен форум, където се споменава за Дж. Кардано)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д www.storiadimilano.it
↑ Girolamo Cardano, De vita propria, 1576 (автобиография).
↑ Както се твърди, Кардано е отрязал ушите на един от синовете си.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gerolamo Cardano в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[wikidata-63d6517724a5251ab36900dadeedb3246357837c-v6-1] а ^б ^в ^г ^д www.storiadimilano.it

[2] Girolamo Cardano, De vita propria, 1576 (автобиография).

[3] Както се твърди, Кардано е отрязал ушите на един от синовете си.

[1]

[2]

[3]