Направо към съдържанието

Джералд Граф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джералд Граф
Gerald Graff
американски литературен теоретик и историк
Роден
28 юни 1937 г. (87 г.)

Националност САЩ
Учил вСтанфордски университет
Чикагски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, теория на литературата
Работил вЧикагски университет
Северозападен университет
Калифорнийски университет в Ървайн
Калифорнийски университет в Бъркли
Семейство
СъпругаКати Бъркинстийн

Джералд Граф (на английски: Gerald Graff) е един от водещите американски теоретици в областта на литературата, занимаващ се основно с проблемите на преподаването на литература и ценностите, които изучаването на литература създава.

Роден е на 28 юни 1937 година в Чикаго, САЩ. Професор е по англицистика и методика на преподаването в Чикагския университет. Получава бакалавърската си степен в Чикагския университет през 1959 г., а докторат по английска и американска литература защитава в Станфордския университет през 1963 г. Преподава в Университета на Ню Мексико, Северозападния университет, Калифорнийския университет в Ървайн и Калифорнийския университет в Бъркли, както и в Държавния университет на Охайо, Вашингтонския университет в Сейнт Луис и Чикагския университет. След 2000 г. е професор в Чикагския университет.

По-ранните трудове на Граф подчертават рационалните, дискурсивните качества на литературата, а в „Литературата срещу самата себе си“ (1979) той насочва критиката си към това, което вижда като антимиметични, ирационални допускания, стоящи в основата едновременно на авангардисткото писане и на структуралистката/постструктуралистката литературоведска теория. Акцентът, който Граф поставя върху литературата като рационална позиция, напомня за възгледите на Айвър Уинтърс, професор в Станфорд през 60-те години и наставник по онова време на Граф.

По-късните изследвания на Граф поставят ударението върху педагогиката. В тях той обсъжда такива работи като собствената си неприязън към книгите като младеж и причините за ненужната неяснота на академичния дискурс. Проф. Граф е основател на „Учители за демократична култура“, организация, посветена по думите на членовете ѝ, на „борбата с консервативните погрешни прочити“ на колежанската педагогика.

Граф изковава термина „преподаване на противопоставянията“ в университетските си курсове през 80-те години на ХХ век, а през 1993 г. лансира идеята си и в книгата „Отвъд културните войни“. Тезата на Граф гласи, че преподавателите в колежите трябва да информират студентите за конфликтните точки и споровете по академични теми, така че студентите да могат да разберат как се появяват и развиват научните теории и как в крайна сметка биват приети. Терминът „преподаване на противопоставянията“ става популярен, след като е модифициран като Движение за „преподаване на противопоставянията“, създадено от активисти, целящи легитимирането на изучаването в класните стаи на „креационизма“ и „интелигентния дизайн“. Сам описващ себе си като либерален радетел за нерелигиозно знание, Граф публично се жалва, че идеята му е присвоена и подменена с намерения, които нямат нищо общо с модерната наука.[1]

Граф преподава едновременно на магистри как да преподават академично писане на бакалаври и заедно с това самото академично писане в курсове на бакалаври. Той води курсове по писане заедно със съпругата си Кати Бъркинстийн, която е преподавател по английски език и има докторска степен по американска литература и е автор на биография на Букър Т. Вашингтон.

В Чикагския университет Граф е съучредител на магистърска програма по хуманитаристика, едногодишна интердисциплинна програма, която позволява на студентите да имат курсове по философия, англицистика, история на изкуството и други области.

Президент е на Асоциацията за съвременни езици и литератури през 2008 г.

Авторски монографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Poetic Statement and Critical Dogma („Поетическа позиция и критическа догма“). Evanston: Northwestern University Press, 1970.
  • Literature Against Itself: Literary Ideas in Modern Society („Литературата срещу самата себе си: Литературните идеи в модерното общество“). Chicago: University of Chicago Press, 1979.[2]
  • Professing Literature: An Institutional History („Преподаването на литературата: Институционална история“). Chicago: University of Chicago Press, 1987.
  • Beyond the Culture Wars: How Teaching the Conflicts Can Revitalize American Education („Отвъд културните войни: Как преподаването на конфликтите може да съживи американското образование“). New York: Norton, 1992.
  • Clueless in Academe: How Schooling Obscures the Life of the Mind („Без ключ в Академията: Как школуването затъмнява живота на мисълта“). New Haven: Yale University Press, 2003.[3]
  • They Say/I Say: The Moves that Matter in Academic Writing („Те казват/Аз казвам: Ходовете, които работят в академичното писане“) (заедно с Кати Бъркинстийн). New York: Norton, 2006.

Редакция и съставителство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Criticism in the University („Литературознанието в университета“) (съсъставител заедно с Реджиналд Гибънс). Northwestern University Press, 1985.
  • Jacques Derrida, Limited Inc („Жак Дерида, ООД“). Northwestern University Press, 1988.
  • The Origins of Literary Study in America („Произход на литературознанието в Америка“) (съсъставител заедно с Майкъл Уорнър). Routledge, 1989.
  • The Adventures of Huckleberry Finn, by Samuel Clemens („Приключенията на Хъкълбери Фин от Самюъл Клемънс“) (съсъставител заедно с Джеймс Фелан). Boston: Bedford Books, Critical Controversies Edition, 1995.
  • The Tempest, by William Shakespeare („Бурята от Уилям Шекспир“) (съсъставител заедно с Джеймс Фелан). Boston, Bedford Books, Critical Controversies Edition, 2000.
  • American Criticism, 1945 – 1995 („Американското литературознание, 1945 – 1995“) (съсъставител заедно с Еван Картън). Cambridge History of American Literature, 1996.
  • Falling into Theory: Conflicting Views on Reading Literature, edited by David Richter, preface by Gerald Graff. Bedford Books/St. Martin's Press, 1993, 298 pp.
  • Teaching the Conflicts: Gerald Graff, Curricular Reform, and the Culture Wars, edited by William E. Cain. Garland Press, 1994, 234 pp.
  1. Gerald Graff, „To Debate or Not to Debate Intelligent Design?“, Inside Higher Ed, September 28, 2005. ((en))
  2. Frederick Glaysher, „Gerald Graff. Literature Against Itself: Literary Ideas in Modern Society. 1979“, рец. на сайта на Фредерик Глейшър (ориг. World Order, 17 (Spring 1983), 45 – 47). ((en))
  3. Margaret Procter, „Clueless in Academe: How Schooling Obscures the Life of the Mind. New Haven: Yale University Press, 2003“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., рец. в Inkshed, Vol. 21, No 3, Autumn 2004. ((en))