Джеладин бег Тетовски
| Джеладин бег Xheladin Beu | |
| османски управител | |
| Роден | |
|---|---|
Джеладин бег (на албански: Xheladin Beu) е албански феодал от Македония, полусамостоятелен управител на Тетовския пашалък в средата на XIX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Тетово, тогава в Османската империя. Син е на феодала Реджеп паша Тетовски от християнката Миляна, сестра на войводата Михаил, оглавил въстание в Гнилянско и приел исляма под името Мохамед.[2]
След убийството на брат си Абдурахман паша го наследява като управител на Тетово. Управлението му е тежко за населението, което започва да се бунтува.[1] Едновременно с това избухват и бунтове на местните албанци срещу засилващата се централна власт. В 1843 година въстават албанците в Скопска Църна гора. Управителят на Абдурахман и Джеладин в Гостивар Дервиш Цара през есента на 1843 година оглавява въстание в Гостивар. Цара настъпва към Тетово и Джеладин бег бяга в Скопие. Въстанието е разбито от правителствени части, начело с Хайредин паша и Исмаил паша.[3] Тетово е превзет от дебърския феодал, противник на Дервиш Цара, Дели бег. Дели бег управлява града до идването на Хайредин и Исмаил, които ликвидират Тетовския пашалък и образуват мюдюрлук, начело с каймакамин.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 124. Посетен на 11 февруари 2015.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 122. Посетен на 11 февруари 2015.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 125. Посетен на 13 февруари 2015.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 126. Посетен на 13 февруари 2015.
