Джеймс Франклин Кларк-старши
| Джеймс Франклин Кларк-старши James Franklin Clarke | |
| американски духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Работил | Мисионер |
Джеймс Франклин Кларк-старши (на английски: James Franklin Clarke) е американски духовник, работил през голяма част от живота си в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 януари 1832 година в Бъкланд, Масачузетс. През 1854 година получава бакалавърска степен от Амхърсткия колеж, а през 1858 година завършва Андоувърската богословска семинария, след което е ръкоположен за свещеник от Конгрегационалистката църква и за кратко е пастор в Бриджуотър, Върмонт.[1][2]
През 1859 година Кларк заминава за Пловдив като мисионер на Американския съвет на комисионерите на чуждестранните мисии. В Пловдив основава училище, предшественик на Американския колеж, преместено по-късно в Самоков - виж Американски протестантски училища в Самоков. При потушаването на Априлското въстание той е първият чужденец, посетил разрушените български селища в Тракия, и съставя списъци на жертвите и разрушенията.[2]
Благотворителната дейност на Джеймс Кларк не ограничава само през периода след Априлското въстание. През 1903 г. мисионерите на Джеймс Кларк събират и разпределят помощи за българите, бягащи от кланетата в Османската империя, след Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно и за македонските бежанци, установили се в страната. В критичния за българите период след Междусъюзническата война и последвалия Букурещки мирен договор, Джеймс Кларк заедно с Джон Беърд и Робърт Томсън изготвя меморандум до британския външен министър Едуард Грей с дата 5 август 1913 година. В меморандума изрично се заявява на ръководителите на Великите сили, че „населението на Македония е българско по произход, език и обичаи и съставлява неделима част от българската нация“.[3] В него още пише, че:
| „ | След като познаваме от години Македония, било в резултат на пребиваване или пътувания, или и двете заедно, на смесване с хората и живеене в техните домове, ние сме напълно убедени, че голямото мнозинство от населението на района, който наричаме „македонско поле“ на нашата дейност, е българско по произход, език и обичаи и съставлява неразделна част от българската нация.[4] | “ |
Джеймс Франклин Кларк умира на 2 юли 1916 година в София.[1] Негов син е мисионерът Уилям Кларк, а внукът му е американският българист Джеймс Франклин Кларк-младши.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Джеймс Франклин Кларк (1832 – 1916) | Изабела Кларк (? - 1891) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Уилям П. Кларк (1865 - 1955) | Джеймс Кларк | Елизабет С. Кларк | |||||||||||||||||||||||||||
| Джеймс Франклин Кларк (1906 – 1982) | Естер Н. Кларк | ||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б James Franklin Clarke // prabook.com. prabook.com, 2016. Посетен на 3 юли 2016.
- ↑ а б Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 78.
- ↑ Цокова, Полина. Среща и взаимодействие на културите: американското мисионерско семейство Кларк и българската среда ХІХ - ХХ век // Годишник на департамент „История“ 2. Нов български университет. с. 282.
- ↑ Генов, Румен. Помощната дейност на американските мисионери в България след Илинденско-Преображенското въстание // Годишник на департамент „История“ 2. Нов български университет. с. 167.
