Джеймс Дюар

Сър Джеймс Дюар
James Dewar
	Сър Джеймс Дюар James Dewar
	Сър Джеймс Дюар на работа
Роден	20 септември 1842 г. Кинкардайн, Шотландия
Починал	27 март 1923 г. (80 г.) Лондон, Англия
Погребан	Великобритания
Националност	Шотландия; Великобритания
Учил в	Единбургски университет
Научна дейност
Област	физика; химия
Работил в	Кралска институция на Великобритания
Известен с	течен кислород; течен водород
	Сър Джеймс Дюар в Общомедия

Сър Джеймс Дюар (на английски: Sir James Dewar) е шотландски физикохимик.

Биография

Джеймс Дюар е роден на 20 септември 1842 г. в Кинкардайн, Шотландия. Дюар следва в Единбургския университет и по-късно в Гент. В Гент се обучава при Фридрих Август Кекуле. Дюар изследва между другото продуктите от окислението на никотина, преобразуването на хинолина в анилин, физическите константни на водорода, както и физиологичното въздействие на светлината.

Дюар предлага през 1867 г. структура за съединение C₆H₆, като се счита от някои, че е предложил структури на бензола, която не се приема. Други източници сочат, че на практика той подкрепя структурата, предложена от Фридрих Август Кекуле. По-късно през 1962 г. се създава такъв продукт, който отговаря на предложената структура, и днес се нарича бензол на Дюар.^[1]

От 1870 г. започва да се занимава с криогеника. От 1874 г. за своите експерименти той започва да използва метален двустенен вакуумиран съд. През 1893 г. създава двустенен вакуумиран съд, изработен от покрито с отражателен слой стъкло. Той не патентова това свое изобретение, но този съд е наречен след това в негова чест дюаров съд. По-късно стъкларят Райнолд Бургер от Панков (Берлин) изработва стъклен съд с двойна стена и стабилно покритие от сребро, което патентова през 1903 г.^[2] Бургер основава и фирмата Thermos GmbH, а понятието термос става нарицателно.

Заедно с Фридрих Абел открива бездимния барут, както и взривното вещество кордит. Заедно с Хенри Мосан през 1897 г. втечняват флуора и през 1898 г. водорода. През 1899 г. получават твърд водород при температура 14 K, при която всички елементи преминават в твърдо състояние с изключение на хелия.

Предлаган е многократно за Нобелова награда, но никога не я получава.

Джеймс Дюар умира на 27 март 1923 г. в Лондон, Англия.

Източници

↑ E. E. Van Tamelen, S. P. Pappas. Chemistry of Dewar Benzene. 1,2,5-Tri-t-Butylbicyclo[2.2.0]Hexa-2,5-Diene // Journal of the American Chemical Society 84 (19). 1962. DOI:10.1021/ja00878a054. с. 3789–3791.
↑ Patent DE170057^{[неработеща препратка]}: Вакуумиран съд с двойни стени. Регистриран на 1 октомври 1903 г., публикуван на 25 април 1906 г., заявител: Reinhold Burger.

[1] E. E. Van Tamelen, S. P. Pappas. Chemistry of Dewar Benzene. 1,2,5-Tri-t-Butylbicyclo[2.2.0]Hexa-2,5-Diene // Journal of the American Chemical Society 84 (19). 1962. DOI:10.1021/ja00878a054. с. 3789–3791.

[2] Patent DE170057^{[неработеща препратка]}: Вакуумиран съд с двойни стени. Регистриран на 1 октомври 1903 г., публикуван на 25 април 1906 г., заявител: Reinhold Burger.

[1]

[2]