Джеймз Търбър
Джеймз Търбър James Thurber | |
Джеймз Търбър, 1954 г. | |
Роден | 8 декември 1894 г. Кълъмбъс, Охайо, САЩ |
---|---|
Починал | 2 ноември 1961 г. Ню Йорк, САЩ |
Професия | журналист, писател, карикатурист, драматург, илюстратор |
Националност | САЩ |
Активен период | 1921 – 1961 |
Жанр | сатира, басня, драма, детска литература, документалистика |
Повлиял на
| |
Съпруга | Алтея Адамс (1925 – 1935) Хелън Уизмър (1935 – 1961) |
Деца | 1 |
Уебсайт | jamesthurber.org |
Джеймз Търбър в Общомедия |
Джеймз Търбър (на английски: James Thurber) е американски журналист, карикатурист, драматург, илюстратор и писател на произведения в жанра социална драма, сатира, басня, детска литература и документалистика. Той е най-известен със своите карикатури и разкази, публикувани главно в „Ню Йоркър“ и събрани в многобройните му книги.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Джеймз Гроувър Търбър е роден на 8 декември 1894 г. в Кълъмбъс, Охайо, САЩ, в семейството на Чарлз Търбър, чиновник, и Мери Фишър.[6] Има двама братя. Когато е седемгодишен, при игра на Уилям Тел, брат му го прострелва със стрела в окото и той ослепява с него, а по-късно става почти напълно сляп през 1952 г.[3] Заради това нараняване развива творчески ум и въображение (синдром на Чарлз Боне), които използва, за да изрази себе си в писмено творчество.[2][4][5]
В периода 1913 – 1918 г. следва в Държавния университет на Охайо, където е член на братството „Фи Капа Пси“ и е редактор на студентското списание.[4][6] През това време наема къща в Кълъмбъс, която през 1984 г. става музей на негово име. Заради лошото си зрение той не завършва университета, защото му пречи да вземе задължителен курс за обучение на офицери от запаса.[5] През 1995 г. получава посмъртно научна степен.[2][4]
В периода 1918 – 1920 г. работи като секретар по кодове на Държавния департамент на САЩ, първо във Вашингтон, а след това в посолството в Париж.[4] При завръщането си в Кълъмбъс, в периода 1921 – 1924 г. работи като репортер за вестник The Columbus Dispatch и пише рецензии за книги, филми и пиеси в седмичната колона „Кредо и куриози“.[5] После отива в Париж, откъдето в периода 1924 – 1925 г. пише като репортер за „Чикаго Трибюн“ и други вестници.[2][4]
През 1925 г. се премества в Гринуич Вилидж в Ню Йорк и работи като репортер за „Ню Йорк Поуст“. През 1927 г., с помощта на Е. Б. Уайт, негов приятел и колега, започва да работи за „Ню Йоркър“.[3] Кариерата му на карикатурист започва през 1930 г., след като Уайт намира някои от рисунките на Търбър в кофа за боклук и ги изпраща за публикуване. Статиите и рисунките му са публикувани в списанието до 50-те години на ХХ век, включително 6 корици.[2][4][5]
През 1922 г. се жени за Алтея Адамс, с която живеят в окръг Феърфийлд, Кънектикът и имат дъщеря – Розмари. Развеждат се през 1935 г. През 1935 г. се жени за Хелън Уизмър, която став и негов редактор.[2][5] След среща с писателя Марк Ван Дорен на ферибот до Мартас Винярд, летува в заедно с много други видни художници и автори в Корнуол, Кънектикът.[4]
Първата му книга, „Необходим ли е сексът?“, в сътрудничество с Е. Б. Уайт, е издадена през 1929 г., и е пародия на популярните книги за секса и психологията от епохата.[5][6] Много от разказите му са хумористични измислени мемоари от живота му. Най-известните му разкази са: „Кучето, което хапеше хората“, „Нощта, в която леглото падна“, „Потайният живот на Уолтър Мити“ (екранизиран във филми през 1947 и 2013 г.)[3], „Седалката на котешкия присмехулник“, „Нощта, в която влезе призракът“, „Двойка хамбургери“, „Най-великият човек на света“, „Много луни“ (екранизиран във филми през 1973 и 1984 г.). Сборникът му „Мъжът на средна възраст на летящия трапец“, от годината на неговия развод, е с разкази за напрегнатото скрито течение на брачните раздори. Много от неговите творби са екранизирани в киното и телевизията.[4]
Автор е на седемдесет и пет басни, публикувани в „Ню Йоркър“, а след това в сборниците „Басни за нашето време“ (1940) и „Още басни за нашето време“ (1956). Басните му включват антропоморфни животни (примерно „Момиченцето и вълкът“, версия на „Червената шапчица“) като главни герои и завършват с морален извод като слоган. Басните му са сатирични, а моралният извод служи като акцент, както и като съвет към читателя.[4]
В разцвета на творчеството си, карикатурите му се появяват в десетки индивидуални и групови изложби, включително четири в Музея за модерно изкуство. Освен това той илюстрира свои и чужди книги и ръководи различни рекламни кампании.[4][6]
През 1950 г. получава почетна докторска степен по литература от Кениън Колидж в Охайо, и от Уилямс Колидж в Масачузетс, а през 1953 г. почетна докторска степен по литература от Йейлския университет.[5][6]
Джеймз Търбър получава инсулт на 4 октомври 1961 г. и е подложен на спешна операция. Той умира от усложнения от пневмония на 2 ноември 1961 г. в Ню Йорк.[2][4] Погребан е в Кълъмбъс.[5]
През 1997 г. на негово име е учредена литературна награда, която се дава за изключителни примери за американски хумор. Две от резиденциите му са включени в Националния регистър на историческите места на САЩ: къщата музей на Търбър от детството му в Охайо (през 1984 г.) и къщата на Санфорд-Къртис-Търбър в окръг Феърфийлд, Кънектикът (през 2007 г.).
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Oh My, Omar (1921)[1]
- The Last Flower (1939)[2]
- The Male Animal – a New Comedy (1941) – с Елиът Нюджънт
- The White Deer (1945)
- The 13 Clocks (1950)
- The Wonderful O (1955)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- The Owl In the Attic and Other Predicaments (1931)[1][2]
- The Seal in the Bedroom and Other Predicaments (1932)[4]
- Middle-Aged Man on the Flying Trapeze (1935)
- Fables for Our Time (1940) – поезия
- Men, Women and Dogs (1940)
- Decade 1931 – 1941 (1941)
- Many Moons (1942)
- My World – and Welcome to It (1942)
- The Thurber Carnival (1942)
Панаир, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1983), прев. Божидар Стойков - The Great Quillow (1944)
- Thurber Country (1946)
- The Beast in Me and Other Animals (1950)
- The Thurber Album (1952)
- Thurber Dogs (1955)
- Further Fables for Our Time (1956)
- Alarms and Diversions (1957)
- Lanterns and Lances (1961)
- Credos and Curios (1962)[3]
- Vintage Thurber (1963)
- Thurber and Company (1966)
- 92 Stories (1987)
- Collecting Himself (1989)
- People Have More Fun Than Anybody (1994)
- Better to Have Loafed and Lost (2002)
- The Secret Life of Walter Mitty (2005)
- Collected Fables (2019)
Разкази (частично)
[редактиране | редактиране на кода]- The Secret Life of Walter Mitty (1939)
Потайният живот на Уолтър Мити, сп. „Словото днес“ (2004), прев. М. Райчева - Interview with a Lemming (1941)
- The Catbird Seat (1942)
- The White Rabbit Caper (1949)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Many Moons (1943) – издаден и като The Princess Who Wanted The Moon[2][4]
- The Great Quillow (1944)
- The White Deer (1945)
- The 13 Clocks (1950)[3]
- The Wonderful O (1957)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Is Sex Necessary? (1929) – с Е. Б. Уайт[4][5][6]
- Let Your Mind Alone! (1937)[1]
- My Life and Hard Times (1948) – автобиография[3]
- On Poetry and Poets (1956)
- The Years with Ross (1959)
- The Executives in a Word Book (1963) – с Маргарет Ернст
- Thurber (1975) – с Бъртън Бърнстейн
- Selected Letters of James Thurber (1980)
- Thurber on Crime (1991) – с Робърт Лопрести
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1941 Rise and Shine – по My Life and Hard Times
- 1942 The Male Animal – с Хенри Фонда, Оливия де Хавиланд и Хети Макданиел[4]
- 1947 The Secret Life of Walter Mitty – с Дани Кей и Борис Карлоф
- 1959 The Battle of the Sexes – по разказа The Catbird Seat, с Питър Селърс и Робърт Морли
- 1966 Alice of Wonderland in Paris – по Many Moons
- 1969 – 1970 My World and Welcome to It – тв сериал, 26 епизода[5][5]
- 1972 The War Between Men and Women – с Джак Лемън и Барбара Харис
- 1973 Many Moons
- 1978 Sova – тв филм
- 1981 The Greatest Man in the World – тв филм
- 1983 Jackanory – тв сериал
- 1984 Hochu lunu – по Many Moons
- 2003 El señor Preble se libra de su mujer
- 2008 Mr. Pringle Gets Rid of His Wife
- 2009 A Unicorn in the Garden
- 2013 Тайният живот на Уолтър Мити, The Secret Life of Walter Mitty – с Бен Стилър
Книги за него
[редактиране | редактиране на кода]- James Thurber (1985) – от Питър де Врис[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с ((en)) Биография и библиография в сайта encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта на Къщата музей „Джеймз Търбър“ в Кълъмбъс
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Джеймз Търбър
- Джеймз Търбър в Internet Movie Database
- Джеймз Търбър в „Литернет“ – „Потайният живот на Уолтър Мити“
- Произведения на Джеймз Търбър в Моята библиотека
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата James Thurber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|