Джани Скики де Кавалканти

Джани Скики де Кавалканти
Gianni Schicchi de' Cavalcanti
	Джани Скики де Кавалканти Gianni Schicchi de' Cavalcanti
Роден	XIII век Тоскана, Италия
Починал	февруари 1280 г.
	Джани Скики де Кавалканти в Общомедия

Джàни Скѝки де Кавалкàнти (на италиански: Gianni Schicchi de' Cavalcanti; † пр. февруари 1280) е италиански средновековен рицар от рода Кавалканти, флорентинска историческа фигура от XIII век, споменат от Данте Алигиери сред героите на „Ад“.

Биография и образ

Той е бил рицар и няма много историческа информация за фигурата му. Като се започне от споменаването на Данте, следващите коментатори описват негова биография, която до голяма степен следва пасажа в „Ад“ (Песен XXX, ст. 32 – 33 и 42 – 45)ː^[1]

„	И Грифолино д'Арецо, който остана, треперейки, ми каза: „Онзи луд е Джани Скики и, изпълен с ярост, той подбужда така другите прокълнати. „О!“, му казах аз, „Нека другият [прокълнат] не успее да си забие зъбите в теб: нямай нищо против да ми кажеш кой е, преди да избяга оттук“. А той към мен: „Това е древната душа на нечестивата Мира, която стана приятелка на баща си противно на праведната любов. Тя успя да съгреши така с него, представяйки се за друг човек, както другият, който си тръгва [Джани Скики], успя , за за да получи кралицата [кобилата] на стадото, да се представи за Буозо Донати, фалшифицирайки и легализирайки завещанието му“.	“
„Ад“, Песен XXX, ст. 31-45

В ямата на фалшификаторите той е осъден за „фалшифициране на личността“, тоест за това, че е измамил другите, заемайки мястото на Буозо Донати Стария. Историята, разказана нашироко от коментаторите, макар и с някои разлики, но по същество една и съща, е че Скики е бил известен с това, че имитирал хора. Когато много богатият и бездетен вдовец Буозо умрял, той, по молба на своя приятел Симоне Донати – племенник на Буозо, се шмугнал в постелята на починалия малко след смъртта му и се е обадил на нотариус, за да продиктува завещание в полза на Симоне, което незабавно било ратифицирано. Изглежда, че на себе си накарал да завещаят само една кобила (спомената от Данте), което е индикация за шеговития и романен характер на събитието.

Започвайки от тази история и с определено по-леки и по-приятни стилистични характеристики, Джакомо Пучини композира комичната опера „Джани Скики“, изпълнена през 1918 г. Друга известна театрална творба е комедията „Джани Скики“ от Джилдо Пасини, която дебютира успешно в Милано през 1922 г. в Театър „Олимпия“, поставена от компанията „Тали-Мелато-Бетроне“.

Вижте също

Източници

Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier 1988.
Fabrizio Scheggi, "Il Mugello nel libro di Montaperti", Borgo San Lorenzo 2016, ISBN 9788899386078.
Daniele Vogrig, Gianni Schicchi. Ritratti di un folletto fiorentino, Roma, Lithos, 2019. ISBN 978-8899581848.

Бележки

↑ Оригинален текстː E l’Aretin che rimase, tremando / mi disse: «Quel folletto è Gianni Schicchi, / е va rabbioso altrui così conciando». / «Oh!», diss’io lui, «se l’altro non ti ficchi / li denti a dosso, non ti sia fatica / a dir chi è, pria che di qui si spicchi». / Ed elli a me: «Quell’è l’anima antica / di Mirra scellerata, che divenne / al padre fuor del dritto amore amica. / Questa a peccar con esso così venne, / falsificando sé in altrui forma, / цome l’altro che là sen va, sostenne, / per guadagnar la donna de la torma, / falsificare in sé Buoso Donati, / testando e dando al testamento norma».

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gianni Schicchi de' Cavalcanti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Оригинален текстː E l’Aretin che rimase, tremando / mi disse: «Quel folletto è Gianni Schicchi, / е va rabbioso altrui così conciando». / «Oh!», diss’io lui, «se l’altro non ti ficchi / li denti a dosso, non ti sia fatica / a dir chi è, pria che di qui si spicchi». / Ed elli a me: «Quell’è l’anima antica / di Mirra scellerata, che divenne / al padre fuor del dritto amore amica. / Questa a peccar con esso così venne, / falsificando sé in altrui forma, / цome l’altro che là sen va, sostenne, / per guadagnar la donna de la torma, / falsificare in sé Buoso Donati, / testando e dando al testamento norma».

[1]