Направо към съдържанието

Джампиеро Вентура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джампиеро Вентура
Лична информация
Роден14 януари 1948 г. (76 г.)
Постполузащитник
Юношески отбори
Сампдория
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1968–1969
1969–1970
1970–1974
1974–1976
1976–1978
Сампдория
Сестрезе
Ена
Санремезе
Новезе
0
29

(0)
(0)

Треньор
1976–1979
1979–1981
1981–1982
1982–1986
1986–1987
1987–1989
1989–1992
1992–1993
1993–1995
1995–1997
1997–1999
1999–2000
2001–2002
2002–2004
2004–2005
2005–2006
2006–2007
2007–2009
2009–2011
2011–2016
2016–2017
2018
Сампдория (юноши)
Сампдория (помощник)
Руентес Рапало
Ентела
Специя
Чентезе
Пистоезе
Джаре
Венеция
Лече
Каляри
Сампдория
Удинезе
Каляри
Наполи
Месина
Верона
Пиза
Бари
Торино
Италия
Киево
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джампиеро Вентура в Общомедия

Джампиеро Вентура (на италиански: Gian Piero Ventura) е италиански футболист и треньор.

Юноша е на Сампдория, но не записва нито един мач за отбора. През сезон 1969/70 играе за Сестрезе. След това играе в Ена, Санремезе и Новезе, където приключва кариерата си през 1978 г.

Започва с треньорството още преди да приключи активната си кариера, като от 1976 до 1979 г. тренира юношите на Сампдория, а след това две години е помощник-треньор на представителния отбор.

Напуска Генуа през 1981 година и за няколко години води аматьорски отбори от Лигурия. Първите си успехи постига начело на Албенга и Ентела. През сезон 1992/93 води третодивизионния Джаре, като извежда отбора до четвърто място в крайното класиране, което е най-големият успех в историята му. Следващият отбор в треньорската му визитка е Венеция. Това е първият му отбор от Серия Б. През първия сезон извежда отбора до шеста позиция, но последвалият спад в играта става причина да напусне. След това поема Лече, чийто тим се намира в Серия C, като в рамките на два сезона успява да го качи до Серия А. Успява да повтори класирането в Серия А и начело на Каляри, който достига до 12-о място в елитната дивизия. В края на сезона поема родния си отбор Сампдория, но не успява да го вкара в Серия А. Следва една година извън футбола. Завръща се в Серия А начело на Удинезе, като завършва на 14-о място в крайното класиране. След това за две години отново води Каляри и успява да достигне до деветото място. През 2004/05 е треньор на възстановения в Серия C отбор на Наполи, като му осигурява промоция за Серия Б, но след това е заменен от Едуардо Рея. През юни 2007 г. подписва с втородивизионния Пиза. В първия си сезон начело успява да класира отбора за плейофите, но не успява да го вкара в Серия А. След края на сезон 2008/09 поема Бари, където наследява Антонио Конте. В рамките на сезон 2009/10 „Петлетета“ достигат до 10-ата позиция, което е най-високото класиране в историята на отбора. Следващата кампания обаче не е толкова успешна и лошите резултати стават причина да напусне. От лятото на 2011 година е старши треньор на Торино. Още в първия си сезон начело успява да класира отбора от Серия Б в Серия А. След това успява да спаси отбора от изпадане. През сезон 2013/14 менажира „Кончетата“ до 7-ото място, даваща право на участие в Лига Европа. В турнира след това достига до 1/8-финалите, което е най-големият успех в кариерата му на футболист и треньор.

На 7 юни 2016 г. ръководството на Италианската федерация обявява, че Вентура ще поеме националния отбор след края на Евро 2016. Това е втори случай, в който Вентура наследява отбор от Антонио Конте. Завършва квалификациите за Световното първенство в Русия 2018 с поражение в плейофите от Швеция с общ резултат 0:1 на 13 ноември 2017 г. Така Италия не се класира за Мондиал за първи път от Световното първенство през 1958 г. Вентура отказва да подаде оставка и 2 дни по-късно е уволнен. Общо има 9 победи, 4 равенства и 3 загуби на кормилото на „скуадра адзура“.

Ентела

  • Шампион на Серия Д (1): 1984/85

Пистоезе

  • Шампион на Серия Д (1): 1990/91

Лече