Джакомо Черути

Джакомо Черути
италиански бароков художник
Автопортрет на Черути. Пинакотека „Брера“ (Милано)
Роден	13 октомври 1698 г. Милано, Италия
Починал	28 август 1767 г. Милано, Миланско херцогство
Националност	Италия
Кариера в изкуството
Стил	късен барок
Жанр	Битова живопис
Направление	жанрова живопис, портрети, натюрморти
Джакомо Черути в Общомедия

Джакомо Антонио Мелкиоре Черути (на италиански: Giacomo Antonio Melchiorre Ceruti) е италиански къснобароков художник, живял и творбил в Северна Италия, в градовете Милано, Бреша и Венеция. Получил прякора Питочето (Pitocchetto, „Малкият просяк“), заради множеството си картини на селяни, облечени в дрипи.

Биография

Роден е в Милано на 13 октомври 1698 г., но работи основно в Бреша. Вероятно рано е повлиян от Антонио Чифронди и/или Джакомо Тодеско (Тодескини). Обучението си по рисуване получава от Карло Череза. Въпреки че рисува и натюрморти и картини, изобразяващи религиозни сцени, Черути е най-известен с жанровите си портрети на бедняци и просяци, изобразени с реализъм, но и с необичайно много индивидуалност и достойнство.

„Жена с куче“, Джакомо Черути.

Черути се отдава на тази тема основно през периода 1725 – 1740 г. и до днес са оцелели около 50 негови картини от този период. Характерна картина на Черути е неговата „Жена с куче“, която изобразява със симпатия и без идеализация фигурата на една обикновена жена. Както повечето от неговите модели, тя стои на неразличим тъмен фон зад нея.

Като цяло, когато Черути се опитвам да представи пространството в дълбочина, резултатите често са неудачни. Пейзажите, които рисува за фон в картините си, наподобяват сценични декори и често са заимствани от други източници, като например гравюрите на Жак Кало. Реализмът, с който Черути рисува жанровите си картини, отличава неговите портрети и натюрморти, но е не толкова ясно изразен в относително конвенционалната му църковна живопис, включваща стенописите на базиликата „Санта Мария Асунта“ („Възнесение на Света Богородица“) в Гандино, или олтара на църквата „Санта Лучия“ в Падуа. Тези ограничения на техниката са типични не само за Черути, но и за художника Джовани Батиста Морони от Бреша от края на 16 век, който също е известен с експресивните си портрети и скучни религиозни картини.

Джакомо Черути умира на 28 август 1767 г.

Галерия

• 
  Джудже
• 
  Почиващ си просяк
• 
  Предачка
• 
  Малкият разносвач си почива (1736)
• 
  Среща в гората
• 
  Просякинче и предачка
• 
  Предачки на дантели
• 
  Спящ пилигрим
• 
  Перачката (1735)
• 
  Трима просяци
• 
  Вечер на пиацата (1730)
• 
  Момче с кош с риба
• 
  Кокошка, гърне и лук
• 
  Омар, риби и миди
• 
  Хляб и стомна
• 
  Д. Алба Реджина дел Феро
• 
  Портрет
• 
  Портрет
• 
  Пушещ мъж с тюрбан
• 
  Мадоната и светците (олтар)

Източници

• Spike, John T. (1986). Giuseppe Maria Crespi and the Emergence of Genre Painting in Italy. Fort Worth: Kimball Museum of Art. pp. 66 – 67.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giacomo Ceruti в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​