Дехидроепиандростерон
Дехидроепиандростерон | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₁₉H₂₈O₂ |
Моларна маса | 288,209 u[1] |
Идентификатори | |
CAS номер | 53-43-0 |
PubChem | 5881 |
ChemSpider | 5670 |
DrugBank | DB01708 |
KEGG | D08409 |
MeSH | D003687 |
ChEBI | 28689 |
ChEMBL | CHEMBL90593 |
SMILES | CC12CCC3C(C1CCC2=O)CC=C4C3(CCC(C4)O)C |
InChI | InChI=1S/C19H28O2/c1-18-9-7-13(20)11-12(18)3-4-14-15-5-6-17(21)19(15,2)10-8-16(14)18/h3,13-16,20H,4-11H2,1-2H3/t13-,14-,15-,16-,18-,19-/m0/s1 |
InChI ключ | FMGSKLZLMKYGDP-USOAJAOKSA-N |
UNII | 459AG36T1B |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Дехидроепиандростерон в Общомедия |
Дехидроепиандростеронът е многофункционален стероиден хормон, който спомага за синтеза на тестостерон и естроген. Произвежда се в кората на надбъбречната жлеза, като самият синтез се стимулира от адренокортикотропния хормон. Освен това се произвежда и в глиалните клетки на мозъка, тестисите и яйчниците, но в по-малки количества.[2]
Основни характеристики
[редактиране | редактиране на кода]При мъжете всеки ден се отделят около 31 mg дехидроепиандростерон, а при жените – около 20 mg. Секрецията на хормона достига своя пик, когато индивидът е на възраст 20 – 30 години, и след това постепенно намалява.[3]
В повечето случаи дехидроепиандростеронът се отделя в кръвта като сулфатен естер – дехидроепиандростерон сулфат, но не повече от 4% продължават да циркулират свободно. Останалата част се свързва с редица транспортни протеини като албумин и глобулин, който свързва половите хормони.
Сулфатното съединение може да се причисли към неврохормоните, защото се образува и в централната нервна система. Има антидепресивни свойства и повишава когнитивните способности.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dehydroepiandrosterone // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ DHEA – Das Sexualhormon Dehydroepiandrosteron // Hormonspezialisten. Архивиран от оригинала на 2021-12-06. Посетен на 2021-12-06. (на немски)
- ↑ DHEA // Neurolab. Архивиран от оригинала на 2021-12-06. Посетен на 2021-12-06. (на немски)
|