Направо към съдържанието

Детска железница Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Детска железница
Информация
Типтеснолинейка
Статусдетски влак
Мястопарк „Младежки хълм“, Пловдив
Пусната23 септември 1979 г.
Възстановена22 септември 2007 г.
СобственикОбщина Пловдив
Подвижен съставлокомотив, с командна кабина в двата края, акумулаторна батерия осигурява енергия за задвижване на колоосите. Общо са около 50 места в трите вагона, всеки вагон е с врати само откъм дългата страна, вратите и прозорците са с топло и звукоизолираща дограма, прозорците могат да се отварят до около 45 градуса.
Дължинаоколо 0,95 км
Работна скорост7,2 км/ч

Карта
Детска железница в Общомедия

Детската железница е теснолинейна железопътна линия, разположена в подножието на Младежкия хълм в Пловдив. Тя е втората детска железница в България – след тази в Кърджали по проект на Валентина Йочкова.

Проектанти са Строителното управление в Пловдив на „Трансстрой“ и пловдивско железопътно управление.

Влакчето по железницата.

Строежът ѝ започва на 21 април 1979 година от ученици и студенти със съдействието на пловдивското гражданство за 35-годишнината на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ и за първата асамблея „Знаме на мира“. Релсите и вагоните са от теснолинейната жп линия Кочериново – Рилски манастир, закрита през 1954 година.[1] По-късно вагоните са подменени.

Открита е като Детска железница „Знаме на мира“ на 23 септември 1979 година: ежегодния празник на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“. За откриването ѝ са отпечатани 25 билета и са изработени почетни значки, раздадени на официалните гости. В периода 1997 – 2007 г. работната дейност е преустановена.

След ремонт по общинска поръчка атракционът е открит отново като Детска железница на 22 септември 2007 година. Линията е ремонтирана през 2013 година, като в локомотива е монтирана акумулаторна батерия, позволяваща 6 отивания и връщания за календарен ден.

Жп линия при прелеза.
Железопътният прелез

Железопътната линия е с дължина 1,090 км и междурелсие 0,6 м. Нейният подвижен железопътен състав е сглобен в пловдивско вагоно-ремонтното депо[2]. Подвижните части на всяко коловозоразклонение са надеждно заключени с цел защита срещу криминално действие. Дежурният ръководител движение чрез контролната жп апаратура се уверява, че е свободно трасето и след това светва зелен сигнал в жп светофар за потегляне на влака от гара Пионер към гара Панорама, или от гара Панорама към гара Пионер. В горния край на железницата край гара Панорама и в долния край на железницата край гара Пионер има предпазна баластова каменна призма. По маршрута на детската атракционна железница са изградени следните съоръжения:

  • гара Пионер, с изтеглителен коловоз, покрит с тротоарни плочки перон, сграда в която са служебните помещения на билетния жп касиер и на ръководител жп движение. Предпазна стоманена ограда е в посока детска площадка. Преди края на коловоза – страна гара Панорама, има жп светофар. Гара Пионер и гара Панорама са с 2 жп коловозоразклонения
  • стомано-бетонен мост с формата на цифрата 6, ограден със стоманени перила, под който е пешеходна асфалтирана паркова алея свързваща площадка за тенис на корт със скулптурна мраморна животинска фигура
  • прелез с механично задвижвани бариери, с кабина за дежурния прелезопазач
  • тунел със стоманено-бетонна облицовка и с действащо луминисцентно осветление, разположен под павиран зигзаговиден път, към радио-тв решетъчна кула и плувен басейн, разположени на върха на Младежкия хълм
  • спирка Снежанка с перон, след горния край на спираловидната мостова стоманобетонна естакадна конструкция с формата на цифрата 6
  • гара Панорама с перон, от страна на ул. Велбъжд са предпазни подпорна стоманобетонна стена и стоманена ограда

Влакът е с капацитет от около 50 места, съставен е от локомотив и 3 вагона. Извършва по 5 двупосочни курса.

Гари и спирки
Гара/спирка Коловози ОИ
Пионер един приемно-отправен и изтеглителен маршрутно-релейна централизация
Снежанка един приемно-отправен няма
Панорама един приемно-отправен и изтеглителен маршрутно релейна централизация