Детонационно налягане

Детонационно налягане – налягането във фронта на детонационната вълна в заряда взривно вещество (ВВ).

При преминаването на детонационната вълна налягането нараства скокообразно, за повечето ВВ налягането на детонация е от 50 до 260 kbar (5000 – 26000 MPa). Налягането на детонация е важен показател за ефективността на използваното ВВ. От неговата величина и продължителност на действие зависят формата и величината на полезната работа на взрива. Колкото по-голямо е детонационното налягане, толкова по-голямо е дробящото (бризантно) действие на взрива. Колкото по-голямо е времето на действие, толкова е по-голямо разбиващото и метателното (фугасно) действие на взрива.

Съществуват редица разчетни способи за изчисляване на детонационното налягане. С разработка на такива способи са се занимавали Л. Д. Ландау, К. П. Станюкович и др.

Разработени са също експериментални методи за определяне на налягането на детонация, например, методът с използване на манганинови датчици за налягане.

Налягане на детонация за някои видове ВВ:

Тротил – 180 kbar (18 000 MPa)
Тетрил – 205 kbar (20 500 MPa)
Триаминотринитробензол – 235 kbar (23 500 MPa)
Етиленгликолдинитрат – 270 kbar (27 000 MPa)

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Давление детонации“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.