Десета дивизионна област
Десета дивизионна област е военна област на 10-а пехотна дивизия, формирана през 1913 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Десета дивизионна област е формирана на 15 октомври 1913 г. в Пловдив. До 29 декември 1913 г. щабът на областта е в Пловдив, след което е преместена в Гюмюрджина. В състава на областта влизат административните околии Скеченска, Даръдеренска, Гюмюрджинска, Ортакьойска, Дедеагачка, Софийска и Димотишка и 37-о, 38-о, 39-о и 40-о полкови военни окръжия. До края на Първата световна война (1915 – 1918) областта е базирана в Гюмюрджина, а от 29 октомври 1919 г. е в Хасково. На 18 октомври 1920 г. областта е разформирана, през юли 1939 г. е формирана отново със седалище в Кърджали. През 1941 г. областта мобилизира чинове за жп комендантство, а през 1944 г. за 10-а областна поправителна дружина и за 10-и резервен интендантски склад.[1][2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините областта носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Десета беломорска дивизионна област (1913 – 1920)
- Десета дивизионна област (1939 – 1946)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Генерал-майор | Иван Пашинов | 1917 – 1918 | |
| Полковник | Александър Давидов | ||
| Генерал-майор | Ничо Георгиев | Втора световна война |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 314, История на фондообразувателя
- ↑ Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 96 – 97.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 96 – 97.
- ДВИА, ф. 314, История на фондообразувателя