Деребанови
Деребанови | |
Страна | Османска империя Югославия Северна Македония |
---|---|
Представители | Яким Деребанов, Вангел Деребан |
Настоящи потомци | Ромео Деребан |
Деребан или Деребанови е голям, стар стружки род майстори на ковано желязо. Гьоре, Игно, Митре, Петруш и Александър Деребан, работили в края на XIX и началото на XX век са известни с филигранните изработки на пафти, брошки и прочее.[1] От рода Деребанови е и Яким Деребанов, главен български учител в Дебър и в Струга в края на XIX и началото на XX век,[2] съосновател заедно с Антон Кецкаров и други на просветно-революционното дружество „Свети Климент“ в Охрид.[3]
През 1923 година Евсевия Деребанова, Иван Деребанов и Стефан Деребанов са дейци на Стружкото благотворително братство.[4]
При разгрома на Югославия през април 1941 година Владимир, Владислав и Славе Деребанови влизат в основания в Струга Български акционен комитет.[5] Ромео Деребан е градоначалник на Струга между 2000 и 2005 г., известен със съпротивата срещу новия закон за общините в Северна Македония и опита си да превърне Струга в независима република. Наум Деребан е юрист, а наследник на куюмджийския занаят е известният майстор Вангел Деребан (1920 – 2013).[6]
Василка (Царева) Сотирова Деребанова (родена в 1880 година в Струга) се жени за Иван Хаджиниколов – книжар и революционер, на 9 октомври 1905 година в София.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петровиќ, Милена. Ковенџиството во Струга некогаш и денес // Етнолог (2). 1992. с. 34 - 38.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 65.
- ↑ Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, в: Македонски преглед, том 30, бр. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 50, 51, 53, 64.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 106.
- ↑ Почина Вангел Деребан, мајсторот за филигран, еден од најпознатите охридски кујунџии // Канал 5 - Телевизија, 10 септември 2013. Архивиран от оригинала на 2017-07-28. Посетен на 28 юли 2017.
- ↑ Свидѣтелство за женидба // strumski.com.