Дерби на Милано
Дерби на Милано | |
Derby di Milano | |
Град или регион | Милано |
---|---|
Отбори | АК Милан и Интер |
Първо съперничество | АК Милан 3:2 Интер Киазо, 10 януари 1910 г.[1] |
Най-много победи | Интер: 82 АК Милан: 76 |
Последна среща | Интер 5:1 АК Милан 18 септември 2023 г. |
Дерби на Милано в Общомедия |
Дербито на Света Дева Мария (на италиански: Derby della Madonnina) или както още го наричат Дербито на Милано (на италиански: Derby di Milano) е футболен мач между отборите на италианските Интер и Милан. Нарича се така в чест на най-голямата забележителност в Милано, статуята на Дева Мария, намираща се на върха на катедралата Дуомо, известна като „Мадонина“.
Едно от най-гледаните футболни дербита в световен мащаб, а заедно с Римското и Торинското дерби се считат за най-важните и интересни съперничества на градски врагове в Италия.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 13 декември 1899 г. Алфред Едуардс и други основават Миланския крикет и футболен клуб. Едуардс, бивш британски вицеконсул в Милано и известна личност сред миланското висше общество, е първият избран президент на клуба. Първоначално клубът включва отбор по крикет, управляван от Едуард Бера, и футболен отбор, управляван от Дейвид Алисън. Милан скоро печели популярност под ръководството на Хърбърт Килпин. Първият трофей, който трябва да бъде спечелен е Медалия дел Ре („Медал на краля“) през януари 1900 г., а отборът по-късно печели три шампионата през 1901, 1906 и 1907 г. Триумфът от 1901 г. е особено важен, защото слага край на последователната серия от победи на Дженоа, който е единственият отбор, който е спечелил титлата преди 1901 г. На 9 март 1908 г. издаването на документи за подписване на чуждестранни играчи довежда до отделяне на част от Милан и основаването на футболния клуб Интер.
Първият дерби мач между двата милански съперника се провежда на финала на Купата Киасо от 1908 г., футболен турнир, който се провежда в Кантон Тичино, Швейцария, на 18 октомври същата година, а „росонерите“ печелят с 2:1.
През 1960-те години, дербито на Милано изправя две големи звезди на италианския футбол лице в лице. Един от най-представителните играчи на Интер е Сандро Мацола, син на бившия играч от Великият Торино Валентино Мацола, който заедно с повечето от съотборниците му в Торино загива при катастрофата в Суперга през 1949 г., след като доминира в Серия А в продължение на четири сезона. Неговият съперник от Милан е Джани Ривера, наречен „Златното момче“ заради таланта си. В тази епоха се наблюдават брилянтни дерби мачове и нарастващо съперничество: докато Милан спечелва европейската купа през сезон 1962/63 г., Интер повтаря този успех в следващите години. Милан отново печели титлата през 1968/69. През този успешен период и за двата отбора, Милан е воден от Нерео Роко, а Интер от Еленио Ерера, като и двамата са треньори на много известни играчи. Съперничеството продължава в италианския национален отбор, където двама играчи от миланските отбори често не играят заедно, като един от тях обикновено е заменян от другия на полувремето. Ревера в крайна сметка загубва титулярното си място, за сметка на Мацола във финала на световното първенство от 1970 г. срещу Бразилия, в който Италия е победена с 4:1 от южноамериканците.
Вероятно най-великата ера на Милан е в края на 1980-те години и продължава до средата на 1990-те години. Често наричан като най-великият отбор на Милан, спечелил купата на европейските шампиони през 1989 г., ръководен от Ариго Сачи, където играят легендарните играчи на Милан, Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард. Доминирането на Милан, както в страната, така и в международен мащаб, им носи четири титли в Серия А и три европейски купи между 1989 и 1996 г. През това време Интер завършва на второ място през сезон 1992/93 (зад Милан) и печели две купи на УЕФА.
Дългото чакане за титла, започва след 1989 г., и най-накрая свършва през 2006 г., когато корупционният скандал „Калчополи“ отнема титлата от Ювентус за сезон 2005/06 (и приспада точки от крайното класиране на Милан) и я присъжда на Интер, завършил трети след Ювентус и Милан. Това се смята за противоречиво решение от мнозина, които считат, че те не бива да бъде давана на друг отбор. Интер спечелва титлата от Серия А за сезон 2006/07 в сезон, в който Ювентус е изхвърлен в Серия Б, а Милан като наказание, започва сезона с отрицателен брой точки. Кампанията на Интер включва рекорден брой от 17 поредни победи и победи в двете дербита срещу Милан. По време на същия сезон, обаче, Милан печели седмата си Европейска купа / Шампионска лига, побеждавайки Ливърпул на финала в Атина. След като италианската лига се възстановява от последствията от скандала за уреждане на мачове, Интер продължава да доминира, спечелвайки всеки сезон до 2009/10, в който си осигурява титлата в последния кръг. През този сезон Интер също става първият италиански отбор, който печели требъл. Освен Скудето, Интер печели Копа Италия и първата си титла в Шампионската лига от 1965 г. насам. През следващия сезон обаче, Милан с привличането на няколко класни играчи, включително бившия нападател на Интер Златан Ибрахимович, печели Скудето, оглавявайки класирането от началото на ноември до края на сезона. През този сезон Милан печели и двата дерби мача, като запазва суха мрежа.
От 2011 г. и двата отбора в Милано изостават от Ювентус в Серия А, с девето място за Интер от 2012/13 и трудна кампания за Милан през 2014/15, завършили десети. Въпреки това, Интер е по-добрият от двата отбора в дербито, с четири победи, една загуба и три равенства.
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]Най-много голове
[редактиране | редактиране на кода]- 11 гола на 6 ноември 1949 г. Интер 6:5 Милан
- 9 гола на 6 ноември 1932 г. Интер 5:4 Милан
Най-големи победи за Интер
[редактиране | редактиране на кода]- Милан 0:5 Интер на 6 февруари 1910 г.
- Интер 5:1 Милан на 27 февруари 1910 г.
- Интер 5:2 Милан на 22 февруари 1914 г.
- Интер 5:4 Милан на 6 ноември 1932 г.
- Интер 6:5 Милан на 6 ноември 1949 г.
- Интер 5:2 Милан на 28 март 1965 г.
- Интер 4:0 Милан на 2 април 1967 г.
- Милан 1:5 Интер на 24 март 1974 г.
- Милан 0:4 Интер на 29 август 2009 г.
Най-големи победи за Милан
[редактиране | редактиране на кода]- Милан 6:3 Интер на 30 април 1911 г.
- Милан 5:3 Интер на 27 март 1960 г.
- Милан 5:0 Интер на 8 януари 1998 г. в Копа Италия
- Интер 0:6 Милан на 11 май 2001 г.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]
Последна актуализация: 11 февруари 2020
Мачове | Победи за Интер |
Равенства | Победи за Милан |
Голове за Интер |
Голове за Милан | |
---|---|---|---|---|---|---|
Първи шампионати (1898 – 1929, 1945 – 1946) | 22 | 8 | 3 | 11 | 40 | 36 |
Серия А (от 1929 г.) | 172 | 66 | 55 | 51 | 242 | 221 |
Шампионат | 194 | 74 | 58 | 62 | 282 | 257 |
Кампионато Алта Италия | 2 | 1 | 0 | 1 | 3 | 3 |
Копа Италия | 24 | 7 | 7 | 10 | 22 | 33 |
Суперкопа Италиана | 1 | 0 | 0 | 1 | 1 | 2 |
УЕФА Шампионска лига | 4 | 0 | 2 | 2 | 1 | 6 |
Официални мачове | 225 | 82 | 67 | 76 | 309 | 301 |
Голмайстори
[редактиране | редактиране на кода]Футболисти, отбелязали повече от 6 гола в официален мач.
Място | Име | Отбор | Голове |
---|---|---|---|
1 | Андрий Шевченко | Милан | 14 |
2 | Джузепе Меаца | Интер (12), Милан (1) | 13 |
3 | Гунар Нордал | Милан | 11 |
Ищван Нерш | Интер | ||
5 | Енрико Кандиани | Интер (7), Милан (3) | 10 |
6 | Жозе Алтафини | Милан | 7 |
Алесандро Алтобели | Интер | ||
Роберто Бонинсеня | Интер | ||
Златан Ибрахимович | Интер (2), Милан (5) | ||
Бенито Лоренци | Интер | ||
Луис ван Хеге | Милан | ||
11 | Алдо Бофи | Милан | 6 |
Алдо Чевенини | Милан (4), Интер (2) | ||
Атилио Демария | Интер | ||
Сандро Мацола | Интер | ||
Диего Милито | Интер | ||
Пиетро Серантони | Интер |
Футболисти, играли и за двата отбора
[редактиране | редактиране на кода]Заб.: Мачове и голове само за първенство
От Интер в Милан
[редактиране | редактиране на кода]Име | Позиция | Интер | Милан | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Кариера | Мачове | Голове | Кариера | Мачове | Голове | ||
Джузепе Меаца | Н | 1927 – 1940 | 348 | 241 | 1940 – 1942 | 37 | 9 |
1946 – 1947 | 17 | 2 | |||||
Алдо Бет | З | 1967 – 1968 | 8 | 0 | 1974 – 1981 | 144 | 0 |
Алдо Серена | Н | 1978 – 1981 | 2 | 1 | |||
1981 – 1983 | 21 | 2 | 1982 – 1983 | 20 | 8 | ||
1983 – 1985 | 28 | 8 | |||||
1987 – 1991 | 114 | 45 | |||||
Маурицио Ганц | Н | 1995 – 1997 | 68 | 26 | 1998 – 2001 | 40 | 9 |
Тарибо Уест | З | 1997 – 1999 | 44 | 1 | 2000 – 2001 | 4 | 1 |
Роналдо | Н | 1997 – 2002 | 68 | 49 | 2007 – 2008 | 20 | 9 |
Андреа Пирло | П | 1998 – 2001 | 22 | 0 | 2001 – 2011 | 284 | 32 |
Дарио Шимич | З | 1999 – 2002 | 66 | 3 | 2002 – 2008 | 82 | 1 |
Кристиан Виери | Н | 1999 – 2005 | 143 | 103 | 2005 – 2006 | 8 | 1 |
Кларънс Сеедорф | П | 2000 – 2002 | 64 | 8 | 2002 – 2012 | 300 | 47 |
Ернан Креспо | Н | 2002 – 2003 | 18 | 7 | 2004 – 2005 | 28 | 11 |
2006 – 2008 | 49 | 18 | |||||
2008 – 2009 | 14 | 2 | |||||
Джузепе Фавали | З | 2004 – 2006 | 49 | 0 | 2006 – 2010 | 75 | 2 |
Златан Ибрахимович | Н | 2006 – 2009 | 88 | 57 | 2010 – 2011 | 29 | 14 |
2011 – 2012 | 32 | 28 | |||||
Марио Балотели | Н | 2007 – 2010 | 59 | 20 | 2013 – 2014 | 43 | 26 |
2015 – 2016 | 20 | 1 | |||||
Мансини | Н | 2008 – 2010 | 26 | 1 | 2010 | 7 | 0 |
Съли Мунтари | П | 2008 – 2012 | 66 | 7 | 2012 | 13 | 3 |
2012 – 2015 | 57 | 8 | |||||
Джампаоло Пацини | Н | 2011 – 2012 | 50 | 16 | 2012 – 2015 | 74 | 21 |
Андреа Поли | П | 2011 – 2012 | 18 | 0 | 2013 – 2017 | 90 | 3 |
Матиас Силвестре | З | 2012 – 2015 | 9 | 0 | 2013 – 2014 | 4 | 1 |
Леонардо Бонучи | З | 2005 – 2006 | 1 | 0 | |||
2006 – 2007 | 0 | 0 | 2017– |
От Милан в Интер
[редактиране | редактиране на кода]Име | Позиция | Милан | Интер | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Кариера | Мачове | Голове | Кариера | Мачове | Голове | ||
Луиджи Кавенини | Н | 1911 – 1912 | 1 | 1 | 1912 – 1915 | 55 | 63 |
1915 – 1919 | 7 | 5 | 1919 – 1921 | 40 | 54 | ||
1922 – 1927 | 94 | 42 | |||||
Лоренцо Буфон | В | 1949 – 1959 | 277 | 0 | 1960 – 1963 | 79 | 0 |
Фулвио Коловати | З | 1976 – 1982 | 158 | 4 | 1982 – 1986 | 109 | 3 |
Франческо Толдо | В | 1990 – 1993 | 0 | 0 | 2001 – 2010 | 148 | 0 |
Кристиан Панучи | З | 1993 – 1996 | 89 | 9 | 1999 – 2001 | 26 | 1 |
Кристиан Броки | П | 1994 – 1998 | 0 | 0 | 2000 – 2001 | 15 | 1 |
2001 – 2008 | 99 | 4 | |||||
Роберто Баджо | Н | 1995 – 1997 | 51 | 12 | 1998 – 2000 | 41 | 9 |
Франческо Коко | З | 1995 – 2002 | 56 | 2 | 2002 – 2007 | 26 | 0 |
Едгар Давидс | П | 1996 – 10997 | 19 | 0 | 2004 – 2005 | 14 | 0 |
Патрик Виейра | П | 1995 – 1996 | 2 | 0 | 2006 – 2010 | 67 | 6 |
Андрес Гюлиелминпиетро | П | 1998 – 2001 | 57 | 6 | 2001 – 2004 | 30 | 0 |
Томас Хелвег | З | 1998 – 2003 | 105 | 0 | 2003 – 2004 | 23 | 0 |
Дражен Бърнчич | П | 2000 – 2001 | 1 | 0 | 2001 – 2003 | 0 | 0 |
Юмит Давала | З | 2001 – 2002 | 10 | 0 | 2002 – 2004 | 0 | 0 |
Антонио Касано | Н | 2011 – 2012 | 33 | 7 | 2012 – 2013 | 28 | 7 |