Деметрий (Кирена)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Деметрий.
Деметрий Δημήτριος ο Καλός | |
Роден |
285 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 250 г. пр.н.е.
|
Семейство | |
Род | Антигониди |
Баща | Деметрий I Полиоркет |
Майка | Птолемая |
Братя/сестри | Стратоника I Фила Антигон II Гонат Александър (син на Деметрий) |
Съпруга | Береника II |
Деца | Антигон III Досон |
Деметрий Калос или Красивия (на старогръцки: Δημήτριος ο Καλός; † 249/248 пр.н.е.) е цар на Кирена през 250–248 пр.н.е. от династията на Антигонидите в днешна североизточна Либия.
Деметрий е полубрат на Антигон Гонат и син на Деметрий Полиоркет и Птолемаида, дъщеря на Птолемей I от Египет и Евридика I. Неговият син е македонският цар Антигон Досон.
Деметрий е женен първо за Олимпия, гръцка благородничка от Лариса, която умира вероятно преди 249 пр.н.е. Освен Антигон Досон, двамата имат още един син – Ехекратес, който има син Антигон.
През 250 пр.н.е. умира киренският цар Магас и Кирена трябва да се обедини отново с Птолемейското царство. Апама II, вдовицата на Магас и дъщеря на Селевкидския цар Антиох I, е против обединението. Тя прекратява годежа на дъщеря си Береника II с Птолемей III и извиква Деметрий Красивия и му предлага ръката на дъщеря си. Деметрий пристига и с помощта на партията, която иска да се продължи политиката и формата на управление от последните десетилетия, завладява през 250 пр.н.е. град Кирена и околната либийска територия.
Деметрий се жени за своята роднина Береника през 250 или 249 пр.н.е. Деметрий става обаче любовник на своята тъща Апама. Береника застава начело на една опозиционна група и поръчва да убият Деметрий в спалнята на тъщата му Апама, където е открит. Апама не е убита.
Деметрий и Береника нямат деца. През 249 пр.н.е. Кирена става република, 246 пр.н.е. e отново на династията на Птолемеите. Береника II се омъжва след това за Птолемей III Евергет и има с него четири деца.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreiches, Darmstadt 1994, S. 44, 290 A68. ISBN 3-534-10422-6.