Делчо Оливеров
| Делчо Оливеров | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Делчо Иванов Оливеров или Уливеров е български революционер и участник в Априлското въстание.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1825[1] или 1833 година[2] в Панагюрското село Поибрене. Завършва килийно училище в родното си село. По-късно се замогва и е сред първенците на Поибрене. Запознава се с Левски при неговото посещение и става председател на местния революционен комитет. Успява да основе комитет в с. Белица, Ихтиманско. Представлява Поибрене на събранието в Оборище. Участва в Априлското въстание като води 30 – 40 конници от селото в четата на Георги Бенковски. По-късно е заловен и изтезаван в затвора „Таш Капия“ в Пловдив. Поема сам цялата отговорност за организиране на въстанието в селото.[3] След като е освободен през 1878 г. не успява да се възстанови здравословно и се разорява. Умира на 5 януари 1894 г. в родното си село.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oborishtentsi: Sbornik ot istoricheski ochertsi za narodnite predstaviteli na Oborishte prez 1876 g, Khristo Markov Ionkov, Darzavno Voenno Izdatelstvo, 1972 стр. 27.
- ↑ Числен, социален и класов състав на революционерите в Априлското въстание 1876: Историко-социологическо изследване на ІV революционен окръг, Христо Йонков, Изд. на БАН, 1993, стр. 144.
- ↑ ...Делчо Уливера поибренецъ като го питатъ, той казва, ефендимъ какво се иска отъ тия овце, поибренцитв? Тв нищо не знаятъ. Ако е за бъсене, азъ сьмъ за бесене, ако е за клане, азъ съмъ за клане...