Делчо Несторов

Делчо Несторов
български генерал
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 септември 1863 г. Панагюрище, Османска империя
Дата и място на смърт	март 1932 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Делчо Несторов Несторов (до 1945 г. Дѣлчо) е български офицер, генерал-майор и преводач, участник Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на военносъдебната част на 3^-та армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Делчо Несторов е роден на 20 септември 1863 г. в Панагюрище. Взема участие в Сръбско-българската (1885) в редовете на Ученическия легион. През 1886 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва на 27 април 1887, когато е произведен в чин подпоручик и зачислен в 5^-и пехотен дунавски полк. На 18 май 1890 е произведен в чин поручик, на 2 август 1895 в чин капитан и на 2 май 1902 в чин майор. Завършва военно-юридическа академия. Служи като прокурор в Шуменския военен съд и като председател на Русенския военен съд.

На 18 май 1906 е произведен в чин подполковник, а на 4 септември 1910 в чин полковник. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 1 юли 1914 г. е уволнен от служба.

Във връзка с участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) полковник Несторов е отново мобилизиран и служи като началник на военносъдебната част на 3^-та армия. Съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.

Делчо Несторов е женен и има 5 деца. Синът му Александър Несторов също достига до звание генерал-майор.

Генерал-майор Делчо Несторов умира през март 1932 г. и е погребан в централните софийски гробища.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1895)
• Майор (2 май 1902)
• Подполковник (18 май 1906)
• Полковник (4 септември 1910)
• Генерал-майор (23 октомври 1918)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887)

Награди

• Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие (1917)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 325.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.