Делчо Наплатанов

Делчо Наплатанов
деец на БРП (к)
Роден	27 декември 1896 г. Мечка, Царство България
Починал	26 юни 1942 г. София, Царство България
Семейство
Деца	Николай Наплатанов

Делчо Николов Наплатанов (27 декември 1896 – 26 юни 1942) е деец на работническото движение и член на БКП от 1919 г.

Биография

Роден е през 1896 г. в село Мечка, Пазарджишка околия. Завършва педагогическа гимназия в Панагюрище и от 1920 г. учителства в родното си село, където е секретар на местната организация на БКП.

Сведение за бандата на Кискинов, Варненски новини – 1 юли 1925

Арестуван е в навечерието на Септемврийското въстание и е освободен едва през 1924 г. Включва се в четата на Й. Кискинов и става неин политкомисар. Осъден е на смърт задочно и емигрира последователно в Югославия (1925) и в СССР (1926). През 1933 г. Наплатанов завършва новосъздадения Московски енергетичен институт (МЭИ) и започва работа като електроинженер в електроцентралата в Сталиногорск. През следващите години ръководи строителството на електроцентрали в Урал и става лауреат на орден „Червено знаме на труда“. От декември 1936 г. е интербригадист в Испания, където под името Рашев организира инженерна част. Произведен е в чин капитан, а след боевете при Гуадалахара през 1937 – майор. От октомври 1937 е електроинженер в службата по въоръжаването във Валенсия, а след това в обединените военни заводи в Барселона. След поражението на испанските републиканци Наплатанов е в изгнание във френски лагер. През 1939 г. успява да се върне в СССР.

След 22 юни 1941 г. постъпва в специалните части на Червената армия, натоварени с подривна дейности в тила на хитлеристите. Включен е в групата на Мирко Станков, която посредством подводница е внедрена в България на 28 август 1941. Заедно с Борис Томчев достига до Сливенския Балкан, но на 17 септември 1941 двамата са заловени при засада в местността Бабина локва. Осъден е на смърт по Процеса на паташутистите и подводничарите през 1942 г. Разстрелян е на Гарнизонно стрелбище в София.

Негов син е Николай Наплатанов.