Делфин (музикант)

Делфин
	Делфин
Роден	Андрей Лисиков 29 септември 1971 г. (53 г.) Москва, СССР
Музикална кариера
Псевдоним	Дельфин, Дольпф, Dolphin
Стил	алтернативен рок, инди рок, трип хоп, хип-хоп, пост пънк, електронна музика
Инструменти	барабани, клавишни
Активност	1989 –
Лейбъл	Cream Records, „Юнивърсъл Мюзик Груп“, „Мистерия звука“, Universal Records
Свързани изпълнители	Мальчишник ; Дубовый Гаайъ ; Мишины Дельфины
Уебсайт	www.dolphinmusic.ru Страница в IMDb
	Делфин в Общомедия

Андрей Лисиков, известен с псевдонима си Делфин е руски поет и музикант.

В творчеството си съчетава елементи от стиловете рок, хип-хоп и електронна музика. Участвал е в групите „Мальчишник“, „Дубовый Гаайъ“ и „Мишины дельфины“. Самостоятелен артист е от 1997 г.

Биография

Роден е през 1971 г. Започва кариерата си като танцьор, занимава се с брейк денс^[1], работи като търговец.

През зимата на 1989 г. с Ханс Холман създават групата „Дубовый Гаайъ“ (до 1994 г. от украински: Дубовый Гай – „Дъбова горичка“). Групата засяга основно теми като самоубийството, употребата на наркотици и смъртта. С Делфин в състава си издава 4 албума, най-известните от които са „Stop Killing Dolphins“ (1992) и „Синяя лирика №2“. Въпреки това групата рядко изнася концерти и през 1991 г.

Делфин става член на рап групата „Мальчишник“ („Момченце“). Тя добива популярност благодарение на албума „Поговорим о сексе“, тъй като сексът в СССР години наред е тема-табу.^[2]

През 1996 г. с Михаил Войнов създават „Мишины дельфины“, но формацията изнася само 1 концерт. Следващата година Делфин започва самостоятелна кариера, дебютният му албум се нарича „Не в фокусе“. В хит се превръща песента „Дилер“, към която е заснет и клип. През 1999 г. излиза вторият му албум „Глубина резкости“, а руската версия на MTV върти клиповете на „Дилер“ и „Я буду жить“, благодарение на което популярността на Лисиков нараства. Своя най-голям успех постига с албума „Звезда“ от 2004 г., в хитове се превръщат песните „Глаза“, „Романс“, „Серебро“ и „Весна“.

През 2006 г. записва песента „Или я“ за филма „Жест“. През 2007 г. издава албума „Юность“, в който участва китаристът Павел Додонов. В седмия албум на Делфин „Существо“ за първи път отсъстват речетативи.^[3]

През 2014 г. издава дебютната си стихосбирка, озаглавена „Андрей Лысиков“. Същата година излиза и албумът му „Андрей“. През октомври 2016 г. издава албума „Она“.

През 2018 г. излиза десетият албум „442“ на Делфин, в който музикантът залага на по-тежък звук и социални текстове. Сингълът „502“ е определян като „зъл и политически“.^[4] Самият Лисиков определя албума „в никакъв случай като участие в тези процеси, а по-скоро като раздразнен коментар за случващото се“.^[5]

През 2020 г. стартира страничният му проект „Механический пес“, чийто първи албум е в стил електро фънк.^[6]

Дискография

С Мальчишник

1991 – „Секс без перерыва“
1991 – „Поговорим о сексе“
1993 – „Мисс большая грудь“
1994 – „Кегли“

С Дубовый Гаайъ

1993 – „Stop Killing Dolphins“
1993 – „Синяя лирика № 2“

С Мишины дельфины

1997 – „Игрушки“

Самостоятелно

1997 – „Не в фокусе“
1999 – „Глубина резкости“
2000 – „Плавники“
2001 – „Ткани“
2004 – „Звезда“
2007 – „Юность“
2011 – „Существо“
2014 – „Андрей“
2016 – „Она“
2018 – „442“
2019 – „КРАЙ“

С Механический пес

2020 – Темперетура горения бумаги
2021 – Розовый 505.85 nm
2021 – Greta (EP)

Източници

Външни препратки

Официален сайт

[1] Какой Дельфин без героина

[2] Свободное плавание // Архивиран от оригинала на 2018-07-28. Посетен на 2018-07-26.

[3] Завтра в сети появится первая половина нового альбома Дельфина „Существо“ – возможно, самой светлой и красивой записи музыканта. „Афиша“ публикует интервью с Андреем Лысиковым и его напарниками – и представляет премьеру песни „Темно“.

[4] Посмотрите новый клип Дельфина „520“ – злой и политический

[5] «Каждый день новости о том, какие мы крутые вояки. Нас готовят к войне» Дельфин – о новом (политическом) альбоме „442“, Оксимироне, Навальном, свободе и детстве

[6] ДЕЛЬФИН ПРЕЗЕНТОВАЛ ДЕБЮТНЫЙ АЛЬБОМ САЙД-ПРОЕКТА „МЕХАНИЧЕСКИЙ ПЕС“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]