Делфийски игри на модерната епоха
Делфийските игри на модерната епоха са съвкупност от културни прояви под формата на конкурси, фестивали, изложби и презентации в различни области на изкуството и спорта.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Rugby_by_Jean_Jacoby.png/200px-Rugby_by_Jean_Jacoby.png)
Съвременните делфийски игри се организират по примера на древните питийски игри, провеждани в Делфи, Древна Гърция.
Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/Mousai_Helikon_Staatliche_Antikensammlungen_Schoen80_n1.jpg/150px-Mousai_Helikon_Staatliche_Antikensammlungen_Schoen80_n1.jpg)
Древните Питийски игри в Делфи, провеждани в подножието на планината Парнас, са посветени на бог Аполон, който според мита побеждава змея Питон, охраняващ древното прорицалище, и, в чест на победата си, създава Делфийския оракул и установява нови игри. Историята на Питийските игри е отчетливо документирана от 582 г. пр. Хр., когато след Първата Свещена война в Древна Гърция управлението на игрите преминава към Делфийската Амфиктиония — Съветът на дванадесет гръцки племена. Оттогава нататък Питийските игри се провеждат на всеки четири години, съответно една година преди Олимпийските игри.
Заедно с древните Олимпийски игри, Питийските игри са забранени като езически през 394 г. от последния император на обединената Римска империя Теодосий I.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/DF-1927_copy.jpg/150px-DF-1927_copy.jpg)
След възраждането на Олимпийските игри по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен, от 1912 г. до 1948 г. в различни държави са провеждани състезания в различни категории от областта на изкуството. Те са провеждани по време на игрите, като тематиката им е свързана изключително със спорта[1].
Опит за възраждане на древните Питийски игри (в рамките на Гърция) е направен през първата половина на ХХ век. През 1927 г. на Античния театър в Делфи се провежда първия Делфийски фестивал, иницииран и организиран от гръцкия поет Ангелос Сикеланос, подкрепен от съпругата му — американката Ева Палмър [2]. Въпреки популярността на идеята за Делфийски фестивали, тя не получава държавна подкрепа. През 1930 г., тяхното провеждане е прекъснато за дълго поради високите разходи за организацията им. Съвременните Делфийски фестивали, провеждани ежегодно през юни, имат главно туристическа насоченост[3].
Съвременни делфийски игри[редактиране | редактиране на кода]
Пореден проект на възраждане на древните игри е предложен от Йохан Кристиан Кирш (Германия) – президент на Международното общество „Musica Magna International“ (MMI) [4][5], регистрирано през 1988 г. в Женева [6] да пресъздаде Делфийските игри [7] и получава подкрепата на генералния директор на ЮНЕСКО Федерико Майор Сарагоса [8][9]. По покана на Кристиан Кирш през 1994 г., представители на неправителствени организации от цял свят, пристигат в Берлин в двореца Шьонхаузен [4][10], където се провежда Учредителния конгрес на Международния Делфийски съвет (МДС) [11][12].
Най-активни в създаването на национални Делфийски организации са Беларус, Германия, Гърция, Грузия, Китай, Нигерия, Русия, САЩ, Филипините, Япония [13]. Първите регионални младежки Делфиади са проведени в Грузия, Албания, Русия [14].
Първите международни младежки Делфийски игри са проведени през 1997 г. в Тбилиси [15]. Първите световни Делфийски игри за възрастни са проведени през 2000 г. в Москва [16].
Русия от самото начало играе активна роля при формирането на Международното Делфийско движение [17]. Въпреки това, Националният Делфийски съвет на Русия, която е член от 1999 г. на МДС [18][19], по-късно се отделя от Международния Делфийски съвет.
След 2003 г. националните руски медии и много руски сайтове твърдят, че точно Русия възражда Делфийската идея през 2000 г. [20][21].
Въпреки разделението руските делегации продължават да участват в международните делфийски игри[22][23][24][25][26][15].
Текущо състояние[редактиране | редактиране на кода]
Делфийски игри се организират от 2 организации.
- Под ръководството на създадения през 1994 г. [11][12]. Международен Делфийски съвет (МДС), със седалище в Берлин, като се започне през 1997 г. се провеждат Международните Делфийски игри. Дотогава са провеждани Международни младежки Делфийски игри игри в Грузия, Германия и Филипините, както и Международни Делфийски игри за възрастни в Русия, Малайзия и Южна Корея [27][28].
- Под патронажа на регистрирания през 2003 г. [29] Международен Делфийски комитет (MДК), със седалище в Москва, от 2005 г. насам, се провеждат Младежките руски Делфийски игри и Младежките Делфийски игри на страните от ОНД[30][31]. МДК организира и Вторите световни Делфийски игри през 2008 г. в Саратов, Русия. Някои местни медии оценяват игрите като събитие със съмнителен авторитет[32][33][34][35], но във федералните руски медии отсъства подобна информация.[36][37][38].
Делфийски игри в България[редактиране | редактиране на кода]
През 2003 г. в България е създаден Български делфийски съвет под председателството на проф. Аксиния Джурова, сменена на поста през 2008 г. от Юлиана Томова[39]. Направен е опит да се организират т. нар. „Първи Открити Европейски Младежки Делфийски Игри“ в гр. Хасково през 2009 г., но той пропада, тъй като се оказва, че поради настъпилата световна икономическа криза, не може да се осигури финансирането на игрите[40].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Art Competition 1912 - 1948 Архив на оригинала от 2018-12-25 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Святилища Аполлона: Дельфы и Делос на сайте Греческого культурного центра
- ↑ Delphi Festivals, Greece ((en))
- ↑ а б Hans-Georg Torkel.Idee und Geschichte der Delphischen Bewegung Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine. „Innovations Forum“, page 23, 2/2003.
- ↑ NiBB Innovationspreis 2003 ((de))
- ↑ К. И. Якубович. Небывало! Невиданно! Здорово! * IDC * International * Delphic * Committee * проект века. // „Российская Музыкальная Газета“, ежемесячное издание Союза композиторов РСФСР — № 9, 1988.
- ↑ Franz Anton. Ein Jahr der Delphischen Spiele. „Sachsen Spiegel“, Nr.9, 1. März 1991, Seite 12.
- ↑ Письмо Генерального директора ЮНЕСКО Федерико Майора Сарагосы. 26 мая 1988 Архив на оригинала от 2011-07-09 в Wayback Machine. ((fr))((de))((en))
- ↑ Е. Бовкун. Господин Кирш ждет ответа. //„Известия“, Москва, № 25 (22563), 24 января 1989.
- ↑ Ralf Schuler. Pythia von Pankow. J.C.B.Kirsch will die Delphische Spiele. „Die Welt“, Nr.156, 6./7. Juli 1996. ((de))
- ↑ а б Владимир Кузнецов. Возрождение Дельфийских игр. // „Санкт-Петербургские Ведомости“ – 8 августа 1995
- ↑ а б Татьяна Лиханова. Оживить Оракула, чтобы получить важнейшие ответы. // „Северная столица“, Санкт-Петербург, № 11 (73), 22 – 28 марта 1996.
- ↑ Артемий Понявин. Вместе лучше… // „Трибуна“ – 12 октября 2000
- ↑ Игорь Побережский. Идея. Москва Дельфийская. // „Новая Берлинская Газета“, Берлин. – № 15, 13—19 декабря 1996
- ↑ а б Е.Федулова. Дельфийские игры 2009 Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine. // „Личность и Культура“, №3 – 2010
- ↑ Сам Аполлон спустился к нам // Архивиран от оригинала на 3 август 2012.. Соб. инф. // „Культура“ – 7—13 декабря 2000 года
- ↑ Л.Вартазарова. Дельфийское движение — ставка на молодежь Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine.. // Greek.ru. — 21 мая 2003
- ↑ Подтверждение вступления НДС России в МДС. 24 марта 1999 Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Официальные письма НДС России. 1 ноября 1999 // Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 2011-03-11.
- ↑ Олег Дзюба. Грабли забвения и возрождение традиций. // „Парламентская газета“. № 029-30(2281-2), 24 Апрель 2008
- ↑ Ольга Танасийчук. Дельфийцы тоже спорят Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. // „Киевский телеграфЪ“ – 9—15 октября 2009
- ↑ Марина Чернявская. Дельфийские игры современности Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine. //„Педагогика искусства“: электронный научный журнал. — Москва, № 2 2008
- ↑ Марина Чернявская. Дельфийские игры — вчера, сегодня, завтра Архив на оригинала от 2011-09-04 в Wayback Machine. //„Педагогика искусства“: электронный научный журнал. — Москва, № 4 2009
- ↑ Дельфийский календарь 2009. Delphic Greetings from Baguio City to Jeju Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Заслуженный художник РФ
- ↑ Дельфийский календарь 2010. Delphic Games in Jeju. Impressions in drawings Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Художественное воспитание и Дельфийские игры Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Lee Kyung-min. Top Artists to Gather at 3rd Jeju Delphic Games Korea „IT Times“, September 7th, 2009. ((en))
- ↑ Информация
- ↑ Вести.ру // Минск принимает молодежные Дельфийские игры государств-участников СНГ 20 октября 2008
- ↑ Поздравления, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309092347/http://youth.minstm.gov.ru/102/104.shtml/xPages/entry.2963.html, посетен на 11 март 2011
- ↑ Газета „Время“ усомнилась в статусе Дельфийских игр Архив на оригинала от 2012-03-12 в Wayback Machine. // Общественно-политический и экономический журнал. Саратов. 22.09.2008
- ↑ „ПРЕССное меню“. Дельфийские игры: ложка меда в бочке дегтя // СаратовБизнесКонсалтинг, 29 сентября 2008
- ↑ Роман Свиридов. Всемирные понявинские игры Архив на оригинала от 2014-06-06 в Wayback Machine. // „Саратовский Расклад“, № 08 (206) 2008
- ↑ Владимир Федоров, Екатерина Ференец, Константин Фомичев. Доигрались Архив на оригинала от 2014-06-06 в Wayback Machine. // „Саратовский взгляд“, №39 (130) 25 сентября - 1 октября 2008
- ↑ Вторые всемирные Дельфийские игры пройдут в Саратове // РИА Новости — 19/09/2008
- ↑ В Саратове завершились Дельфийские Игры// ИА REGNUM — 25.09.2008
- ↑ Дельфийскому совету России исполнилось 10 лет // Вести.ру – 19 марта 2009
- ↑ Български делфийски съвет, архив на оригинала от 23 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110223185701/http://www.delphic-bg.com/bg/history/, посетен на 12 март 2011
- ↑ Български делфийски съвет, архив на оригинала от 23 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110223185159/http://www.delphic-bg.com/initiativ/games/, посетен на 12 март 2011