Направо към съдържанието

Делфийски игри на модерната епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Делфийските игри на модерната епоха са съвкупност от културни прояви под формата на конкурси, фестивали, изложби и презентации в различни области на изкуството и спорта.

„Ръгби“. Автор Жан Якоби (Люксембург). Златен медал на IX летни олимпийски игри 1928, Амстердам

Съвременните делфийски игри се организират по примера на древните питийски игри, провеждани в Делфи, Древна Гърция.

Муза, свиреща на лира на планината Хеликон. 440-430 г. пр.н.е. Държавна колекция от антики, Мюнхен
Бронзова статуя на колесничар, вероятно от питийските игри. 478-474 г. пр.н.е. Археологически музей, Делфи

Древните Питийски игри в Делфи, провеждани в подножието на планината Парнас, са посветени на бог Аполон, който според мита побеждава змея Питон, охраняващ древното прорицалище, и, в чест на победата си, създава Делфийския оракул и установява нови игри. Историята на Питийските игри е отчетливо документирана от 582 г. пр. Хр., когато след Първата Свещена война в Древна Гърция управлението на игрите преминава към Делфийската Амфиктиония — Съветът на дванадесет гръцки племена. Оттогава нататък Питийските игри се провеждат на всеки четири години, съответно една година преди Олимпийските игри.

Заедно с древните Олимпийски игри, Питийските игри са забранени като езически през 394 г. от последния император на обединената Римска империя Теодосий I.

Театрален афиш на делфийски фестивал, 1927 г.

След възраждането на Олимпийските игри по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен, от 1912 г. до 1948 г. в различни държави са провеждани състезания в различни категории от областта на изкуството. Те са провеждани по време на игрите, като тематиката им е свързана изключително със спорта[1].

Опит за възраждане на древните Питийски игри (в рамките на Гърция) е направен през първата половина на ХХ век. През 1927 г. на Античния театър в Делфи се провежда първия Делфийски фестивал, иницииран и организиран от гръцкия поет Ангелос Сикеланос, подкрепен от съпругата му — американката Ева Палмър [2]. Въпреки популярността на идеята за Делфийски фестивали, тя не получава държавна подкрепа. През 1930 г., тяхното провеждане е прекъснато за дълго поради високите разходи за организацията им. Съвременните Делфийски фестивали, провеждани ежегодно през юни, имат главно туристическа насоченост[3].

Съвременни делфийски игри

[редактиране | редактиране на кода]

Пореден проект на възраждане на древните игри е предложен от Йохан Кристиан Кирш (Германия) – президент на Международното общество „Musica Magna International“ (MMI) [4][5], регистрирано през 1988 г. в Женева [6] да пресъздаде Делфийските игри [7] и получава подкрепата на генералния директор на ЮНЕСКО Федерико Майор Сарагоса [8][9]. По покана на Кристиан Кирш през 1994 г., представители на неправителствени организации от цял свят, пристигат в Берлин в двореца Шьонхаузен [4][10], където се провежда Учредителния конгрес на Международния Делфийски съвет (МДС) [11][12].

Най-активни в създаването на национални Делфийски организации са Беларус, Германия, Гърция, Грузия, Китай, Нигерия, Русия, САЩ, Филипините, Япония [13]. Първите регионални младежки Делфиади са проведени в Грузия, Албания, Русия [14].

Първите международни младежки Делфийски игри са проведени през 1997 г. в Тбилиси [15]. Първите световни Делфийски игри за възрастни са проведени през 2000 г. в Москва [16].

Русия от самото начало играе активна роля при формирането на Международното Делфийско движение [17]. Въпреки това, Националният Делфийски съвет на Русия, която е член от 1999 г. на МДС [18][19], по-късно се отделя от Международния Делфийски съвет.

След 2003 г. националните руски медии и много руски сайтове твърдят, че точно Русия възражда Делфийската идея през 2000 г. [20][21].

Въпреки разделението руските делегации продължават да участват в международните делфийски игри[22][23][24][25][26][15].

Делфийски игри се организират от 2 организации.

  • Под ръководството на създадения през 1994 г. [11][12]. Международен Делфийски съвет (МДС), със седалище в Берлин, като се започне през 1997 г. се провеждат Международните Делфийски игри. Дотогава са провеждани Международни младежки Делфийски игри игри в Грузия, Германия и Филипините, както и Международни Делфийски игри за възрастни в Русия, Малайзия и Южна Корея [27][28].
  • Под патронажа на регистрирания през 2003 г. [29] Международен Делфийски комитет (MДК), със седалище в Москва, от 2005 г. насам, се провеждат Младежките руски Делфийски игри и Младежките Делфийски игри на страните от ОНД[30][31]. МДК организира и Вторите световни Делфийски игри през 2008 г. в Саратов, Русия. Някои местни медии оценяват игрите като събитие със съмнителен авторитет[32][33][34][35], но във федералните руски медии отсъства подобна информация.[36][37][38].

Делфийски игри в България

[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. в България е създаден Български делфийски съвет под председателството на проф. Аксиния Джурова, сменена на поста през 2008 г. от Юлиана Томова[39]. Направен е опит да се организират т. нар. „Първи Открити Европейски Младежки Делфийски Игри“ в гр. Хасково през 2009 г., но той пропада, тъй като се оказва, че поради настъпилата световна икономическа криза, не може да се осигури финансирането на игрите[40].

  1. Art Competition 1912 - 1948 Архив на оригинала от 2018-12-25 в Wayback Machine. ((en))
  2. Святилища Аполлона: Дельфы и Делос на сайте Греческого культурного центра
  3. Delphi Festivals, Greece ((en))
  4. а б Hans-Georg Torkel.Idee und Geschichte der Delphischen Bewegung Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine. „Innovations Forum“, page 23, 2/2003.
  5. NiBB Innovationspreis 2003 ((de))
  6. К. И. Якубович. Небывало! Невиданно! Здорово! * IDC * International * Delphic * Committee * проект века. // „Российская Музыкальная Газета“, ежемесячное издание Союза композиторов РСФСР — № 9, 1988.
  7. Franz Anton. Ein Jahr der Delphischen Spiele. „Sachsen Spiegel“, Nr.9, 1. März 1991, Seite 12.
  8. Письмо Генерального директора ЮНЕСКО Федерико Майора Сарагосы. 26 мая 1988 Архив на оригинала от 2011-07-09 в Wayback Machine. ((fr))((de))((en))
  9. Е. Бовкун. Господин Кирш ждет ответа. //„Известия“, Москва, № 25 (22563), 24 января 1989.
  10. Ralf Schuler. Pythia von Pankow. J.C.B.Kirsch will die Delphische Spiele. „Die Welt“, Nr.156, 6./7. Juli 1996. ((de))
  11. а б Владимир Кузнецов. Возрождение Дельфийских игр. // „Санкт-Петербургские Ведомости“ – 8 августа 1995
  12. а б Татьяна Лиханова. Оживить Оракула, чтобы получить важнейшие ответы. // „Северная столица“, Санкт-Петербург, № 11 (73), 22 – 28 марта 1996.
  13. Артемий Понявин. Вместе лучше… // „Трибуна“ – 12 октября 2000
  14. Игорь Побережский. Идея. Москва Дельфийская. // „Новая Берлинская Газета“, Берлин. – № 15, 13—19 декабря 1996
  15. а б Е.Федулова. Дельфийские игры 2009 Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine. // „Личность и Культура“, №3 – 2010
  16. Сам Аполлон спустился к нам // Архивиран от оригинала на 3 август 2012.. Соб. инф. // „Культура“ – 7—13 декабря 2000 года
  17. Л.Вартазарова. Дельфийское движение — ставка на молодежь Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine.. // Greek.ru. — 21 мая 2003
  18. Подтверждение вступления НДС России в МДС. 24 марта 1999 Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine. ((en))
  19. Официальные письма НДС России. 1 ноября 1999 // Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 2011-03-11.
  20. Олег Дзюба. Грабли забвения и возрождение традиций. // „Парламентская газета“. № 029-30(2281-2), 24 Апрель 2008
  21. Ольга Танасийчук. Дельфийцы тоже спорят Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. // „Киевский телеграфЪ“ – 9—15 октября 2009
  22. Марина Чернявская. Дельфийские игры современности Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine. //„Педагогика искусства“: электронный научный журнал. — Москва, № 2 2008
  23. Марина Чернявская. Дельфийские игры — вчера, сегодня, завтра Архив на оригинала от 2011-09-04 в Wayback Machine. //„Педагогика искусства“: электронный научный журнал. — Москва, № 4 2009
  24. Дельфийский календарь 2009. Delphic Greetings from Baguio City to Jeju Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine. ((en))
  25. Заслуженный художник РФ[неработеща препратка]
  26. Дельфийский календарь 2010. Delphic Games in Jeju. Impressions in drawings Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine. ((en))
  27. Художественное воспитание и Дельфийские игры Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((en))
  28. Lee Kyung-min. Top Artists to Gather at 3rd Jeju Delphic Games Korea „IT Times“, September 7th, 2009. ((en))
  29. Информация
  30. Вести.ру // Минск принимает молодежные Дельфийские игры государств-участников СНГ 20 октября 2008
  31. Поздравления, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309092347/http://youth.minstm.gov.ru/102/104.shtml/xPages/entry.2963.html, посетен на 11 март 2011 
  32. Газета „Время“ усомнилась в статусе Дельфийских игр Архив на оригинала от 2012-03-12 в Wayback Machine. // Общественно-политический и экономический журнал. Саратов. 22.09.2008
  33. „ПРЕССное меню“. Дельфийские игры: ложка меда в бочке дегтя // СаратовБизнесКонсалтинг, 29 сентября 2008
  34. Роман Свиридов. Всемирные понявинские игры Архив на оригинала от 2014-06-06 в Wayback Machine. // „Саратовский Расклад“, № 08 (206) 2008
  35. Владимир Федоров, Екатерина Ференец, Константин Фомичев. Доигрались Архив на оригинала от 2014-06-06 в Wayback Machine. // „Саратовский взгляд“, №39 (130) 25 сентября - 1 октября 2008
  36. Вторые всемирные Дельфийские игры пройдут в Саратове // РИА Новости — 19/09/2008
  37. В Саратове завершились Дельфийские Игры// ИА REGNUM — 25.09.2008
  38. Дельфийскому совету России исполнилось 10 лет // Вести.ру – 19 марта 2009
  39. Български делфийски съвет, архив на оригинала от 23 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110223185701/http://www.delphic-bg.com/bg/history/, посетен на 12 март 2011 
  40. Български делфийски съвет, архив на оригинала от 23 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110223185159/http://www.delphic-bg.com/initiativ/games/, посетен на 12 март 2011