Дело срещу лекарите

Делото срещу лекарите (на руски: дело врачей, врачи-вредители или врачи-убийцы) е заведено в началото на 1953 г. по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство.

Делото срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на 1951 г. То е замислено като обвинение срещу видни лекари, приближени до Кремъл. Обвинени са в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 г., в процеса срещу Бухарин, подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков (бесарабски българин).

В текста на официалното съобщение за арестите от 1952-53 г. се казва, че „мнозинството от участниците в терористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с международната еврейска буржоазно-националистическа организация „Джойнт“, създадена от американските разузнавателни служби уж за оказване на материална помощ на евреите в други страни“.

Делото се подхранва от подозрителността на Сталин, от неговия страх от заговори, особено при влошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че самият той е вербувал лекари за наемни убийци, отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, какъвто е например случаят с Андрей Жданов. От друга страна, повод за разследването е откритият от лекарката Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Александровеч Жданов, довел според нея до смъртта му.

Арести, обвинения, обвиняеми

Арестите на видни лекари започват още през септември 1952 г. Отначало са арестувани 37 лекари, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях са изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: „шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания“, „американски наемници“, „диверсанти в бели халати“, „буржоазен национализъм“. Последното обвинение е насочено срещу лекарите евреи. Макар че отначало делото срещу лекарите не представлява акт на антисемитизъм (обвиняеми по него са и видни руски лекари), впоследствие то се разраства в такъв.

Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са театралният режисьор Соломон Михоелс (който умира при съмнителни обстоятелства още през 1948 г., наречен „известен еврейски буржоазен националист“), д-р Борис Шимельович (бивш главен хирург на Червената армия и директор на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и др.

Лидия Тимашук е наградена от Президиума на Върховния съвет на СССР с орден на Ленин „за помощта, оказана на правителството в делото за изобличаване на лекарите-убийци“.

„Подписка“ до в. Правда

На 3 януари 1953 г. вестниците „Правда“ и „Известия“ публикуват съобщение на ТАСС за ареста на „групата на лекарите вредители“. Последва инсценирана подписка под писмо, предназначено за в. „Правда“, в което остро се осъжда заговорът на „буржоазните националисти“ и се изразява одобрение към действията на съветското правителство. Писмото е подписано от няколко десетки видни съветски евреи, сред които Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург отначало не подписва и събира смелост да изпрати писмо до Сталин, в което изтъква, че „няма еврейска нация“ и че еврейският национализъм „неизбежно води до измяна на Родината“, но че писмото в „Правда“ можело да бъде изтълкувано опасно от „враговете на Родината“, поради което той не можел сам да реши дали да подпише, но ако ръководните другари решат, че подписът му е „желателен и полезен за защитата на Родината“, той веднага щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е публикувано, поради взрива от възмущение на западната общественост от делото срещу лекарите. Това е първият признак на разколебаване на съветското ръководство във връзка с делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни личности изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиненията срещу лекарите и настояват за разследване.

Вълна на антисемитизъм

Публичното разгласяване на делото срещу лекарите предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични дела в различни градове. Лекарите евреи започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви масово изселване на евреите в Сибир. Много от обикновените хора в Съветския съюз през 1953 г. вярват в истинността на обвиненията, като широко разпространено е мнението, че лекарите, макар и неволно, са станали съучастници в чужд заговор.

На 9 февруари 1953 г. в съветското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари СССР скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Вследствие на това международният конфликт около делото срещу лекарите се изостря още повече.

Краят на делото

След съобщението на ТАСС за делото срещу лекарите Сталин живее още само 51 дни. На 3 април 1953 г. всички оцелели обвиняеми по делото срещу лекарите са освободени. На следващия ден това е обявено в пресата.

Делото е закрито на 31 март 1953 г., а на 3 април 1953 г. Централният комитет на КПСС официално оправдава арестуваните. Главният следовател по делото М. Рюмин е обвинен за скалъпването на заговор, арестуван е и е екзекутиран.

Вижте също

Външни препратки

Делото срещу лекарите: начало и край ((ru))
Никита Сергеевич Хрушчов, Делото срещу лекарите (спомени, на руски)
Александър Солженицин, Двеста години заедно, 22 глава, където се описва делото срещу лекарите ((ru))
Статията от в. „Правда“ 13.I.1953 ((ru))
Статията от в. „Правда“ 13 януари 1953 г. ((en))
50 години след съветското дело срещу лекарите от А. Марк Кларфийлд Архив на оригинала от 2013-08-01 в archive.today ((en))