Делия Фиайо
| Делия Фиайо Delia Fiallo | |
| Кубинска писателка и сценаристка | |
.jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
Корал Гейбълс, САЩ |
| Националност |  Куба |
| Учила в | Хавански университет |
| Работила | писателка, сценаристка[1][2] |
| Литература | |
| Период | 1960 – 1985 г. |
| Жанрове | любовен роман |
| Дебютни творби | Сорая (1957 г.) |
| Семейство | |
| Съпруг | Бернардо Паскуал |
| Деца | 5 |
| Уебсайт | |
| Делия Фиайо в Общомедия | |
Делия Фиайо (на испански: Delia Fiallo) е кубинска писателка и сценаристка, живееща в Маями, Флорида.[3] Твори съвременни романи в различни жанрове. Произведенията ѝ са филмирани, предимно във Венецуела, но също така и в Аржентина, Бразилия, Мексико, Перу, Пуерто Рико и САЩ.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Делия Фиайо е родена на 4 юли 1924 г. в Хавана. Известно време живее във Венецуела, където се реализират едни от най-големите ѝ произведения съвместно с компаниите „Веневисион“ и „Ар Си Ти Ви“.
В края на 70-те, началото на 80-те години започват да я наричат Майката на теленовелите.[5][6] През годините цялото творчество на Делия Фиайо е екранизирано в различни държави и езици, адаптациите на произведенията ѝ са над 80.[7]
Учи философия и литература в Хаванския университет, а през 1948 г. получава докторска степен.[8] През 1949 г. в Хавана започва да пише радионовели. Първата ѝ новела, на която е направена адаптация, е сапунената опера „Сорая“ от 1957 г., излъчена в Куба.[9][10] Напуска със семейството си тази държава през 1966 г. като заминават за Маями с полетите на свободата. Там пише много от романите си, като периодично посещава и Венецуела, за да наблюдава заснемането на новелите ѝ.[11]
Благодарение на своя сънародник Енрике Куско, който я запознава със собствениците на Веневисион, се излъчва във Венецуела първата ѝ теленовела – „Лусесита“ през 1967 г.[12]
През 1985 г. Фиайо създава последната си оригинална теленовела „Кристал“.[13] По същото време продава правата върху произведенията си на мексиканската компания Телевиса. На няколко пъти Делия Фиайо споделя, че не харесва адаптациите, базирани на историите ѝ, които произвежда компанията.[14]
Делия Фиайо е съпруга на режисьора Бернанрдо Паскуал, с когото имат четири дъщери и един син, и е баба на 13 внуци. Живее в Маями, САЩ.
От 1998 г. Фиайо не посещава Венецуела, слад като Уго Чавес печели президентските избори на страната.[12]
През последните години от живота ѝ здравословното ѝ състояние се усложнява поради напредналата възраст, а също и заради операциите и леченията, през които е преминала.
На 29 юни 2021 г. Делия Фиайо умира на 96-годишна възраст в Корал Гейбълс, Маями-Дейд, Флорида, САЩ, заобиколена от семейството си.[15]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Оригинални истории
[редактиране | редактиране на кода]Радионовели
[редактиране | редактиране на кода]- La señorita Elena
- Ligia Sandoval
- Soraya
- El ángel perverso
- Tu mundo y el mío
- La mujer que no podía amar
- Deshonrada
- Más fuerte que el odio
- Tu amor fue mi pecado
- Siempre te he querido
Теленовели
[редактиране | редактиране на кода]- Кристал, Венецуела (1985 – 1986)
- Leonela и Miedo al amor, Венецуела, (1983 – 1984)
- Querida mamá, Венецуела, (1982)
- La heredera, Венецуела, (1981 – 1982)
- Mi mejor amiga, Венецуела, (1980 – 1981)
- María del Mar, Венецуела, (1978)
- Rafaela, Венецуела, (1977)
- La Zulianita, Венецуела, (1976)
- Мариана от нощта, Венецуела, (1975 – 1976)
- Una muchacha llamada Milagros, Венецуела, (1973 – 1974)
- Peregrina, Венецуела, (1973)
- Мария Тереса, Венецуела, (1972)
- Есмералда, Венецуела, (1970 – 1971)
- Lisa, mi amor, Венецуела, (1970)
- Bajo el cielo de Argelia, Куба, (1962)
- Hasta que la muerte nos separe, Куба, (1957)
Нови версии на историите, пренаписани от нея
[редактиране | редактиране на кода]- Бедна дяволица, Перу, (2000), с Химена Суарес, адаптация на Pobre diabla
- Leonela, muriendo de amor, Перу, (1997 – 1998), адаптация на Leonela и Miedo al amor
- Касандра, Венецуела, (1992 – 1993), адаптация на Peregrina
- Atrévete, Венецуела, (1986), адаптация на La señorita Elena
- Topacio, Венецуела, (1984 – 1985), адаптация на Есмералда
- Ligia Sandoval, Венецуела, (1981), адаптация на Ligia Sandoval
- Buenos días, Isabel, Венецуела, (1980), адаптация на Lisa, mi amor
- Emilia, Венецуела, (1979 – 1980), адаптация на Tu mundo y el mío
- La señorita Elena, Венецуела, (1975), адаптация на La señorita Elena
- Lucecita, Венецуела, (1972), адаптация на El ángel perverso
- Rosario, Венецуела, (1968), адаптация на Tu mundo y el mío
- La señorita Elena, Венецуела, (1967), адаптация на La señorita Elena
- Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация на El ángel perverso
- La mujer que no podia amar, Куба, адаптация на La mujer que no podía amar
- Ligia Sandoval, Куба, адаптация на Ligia Sandoval
- El ángel perverso, Куба, адаптация на El ángel perverso
- Soraya, una flor en la tormenta, Куба, адаптация на Soraya
Нови версии на историите, пренаписани от други
[редактиране | редактиране на кода]- Без твоя поглед, Мексико, (2017 – 2018), адаптация от Габриела Ортигоса; базирана на Есмералда
- Убежище за любовта, Мексико, (2012), адаптация от Хеорхина Тиноко и Нора Алеман; базирана на La Zulianita
- Лишена от любов, Мексико, (2011 – 2012), адаптация от Химена Суарес; базирана на La mujer que no podía amar
- Рафаела, Мексико, (2011), адаптация от Катя Естрада и Ена Маркес; базирана на Rafaela
- Триумф на любовта, Мексико, (2010 – 2011), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Кристал
- Море от любов, Мексико, (2009 – 2010), адаптация от Алберто Гомес; базирана на María del Mar
- Rosalinda, Филипини, (2009) базирана на Мария Тереса
- Внимавай с ангела, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Una muchacha llamada Milagros и Siempre te he querido
- Secretos del alma, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Луис Зелкович, Херардо Кадена и Марисела Гонсалес; базирана на Lisa, mi amor
- Cristal, Бразилия, (2006), базирана на Кристал
- Перегрина, Мексико, (2005 – 2006), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Peregrina
- Esmeralda, Бразилия, (2004 – 2005), адаптация от Енрике Самбели и Рохелио Гарсия; базирана на Есмералда
- Тъмна орис, Мексико, (2003 – 2004), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Мариана от нощта
- Soledad, Перу, (2001), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на Querida mamá
- Milagros, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Енрике Монклоа и Джована Полароло; базирана на La heredera
- Pobre diabla, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Химена Суарес; базирана на Pobre diabla
- Скъпа Мария Емилия, Перу, (1999 – 2000), адаптация от Химена Суарес; базирана на Tu mundo y el mío
- Росалинда, Мексико, (1999), адаптация от Карлос Ромеро, Кари Фахер и Лиляна Абуд; базирана на Мария Тереса
- Право на любов, Мексико, (1998 – 1999), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Кристал
- Лус Мария, Перу, (1998 – 1999), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на El ángel perverso
- Живея заради Елена, Мексико, (1998), адаптация от Марсия дел Рио; базирана на La señorita Elena
- Есмералда, Мексико, (1997), адаптация от Хеорхина Тиноко, Долорес Ортега и Лус Орлин; базирана на Есмералда
- Todo por tu amor, Венецуела, (1997), адаптация от Алберто Гомес; базирана на Ligia Sandoval
- Все още те обичам, Мексико, (1996 – 1997), адаптация от Рене Муньос; базирана на La mujer que no podía amar
- Морелия, Мексико, (1994 – 1995), адаптация от Химена Суарес; базирана на La Zulianita
- Paloma, Колумбия, (1994 – 1995), базирана на Tu mundo y el mío
- Alejandra, Венецуела, (1994), базирана на Rafaela
- Guadalupe, САЩ-Испания, адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на La heredera
- Rosangélica, Венецуела, (1993), адаптация от Алисия Бариос; базирана на Мария Тереса
- Marielena, САЩ-Испания, (1992 – 1993), адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на Querida mamá
- Lucerito, Колумбия, (1992 – 1993); базирана на El ángel perverso
- Bellísima, Венецуела, (1991 – 1992), адаптация от Валентина Парага; базирана на Cristal
- Inés Duarte, secretaria, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Алисия Бариос; базирана на Lisa, mi amor
- Adorable Mónica, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Ирене Калканьо и Милагрос дел Вайе; базирана на La heredera
- Втора част на Gardenia, Венецуела, (1990), адаптация от Леонардо Подрон; базирана на Tu mundo y el mío
- Fabiola, Венецуела, (1989 – 1990), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на Tu mundo y el mío
- Maribel, Венецуела, (1989), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на La Zulianita
- Selva María, Венецуела, (1988), адаптация от Густаво Мичелена; базирана на Мариана от нощта
- Primavera, Венецуела, (1988), адаптация от Вивел Ноел; базирана на Мария Тереса
- La muchacha del circo, Венецуела, (1988); базирана на Peregrina
- Roberta, Венецуела, (1987); базирана на Rafaela
- Mi amada Beatriz, Венецуела, (1987 – 1988), адаптация от Бенилде Авила; базирана на Una muchacha llamada Milagros
- Tu mundo y el mío, Аржентина, (1987 – 1988), адаптация от Алберто Хиароко; базирана на Tu mundo y el mío
- Estrellita mía, Аржентина, (1987); базирана на El ángel perverso
- Върховно изпитание, Мексико, (1986), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на La mujer que no podía amar
- María de nadie, Аржентина, (1985 – 1986), адаптация от Федерико Пагано; базирана на La Zulianita
- Topacio, Венецуела, (1985), адаптация от Ана Мерседес Ескамес, Милагрос дел Вайе и Бенилде Авила; базирана на Есмералда
- Virginia, Венецуела, (1983 – 1984); базирана на El ángel perverso
- Marta y Javier, Венецуела, (1983), адаптация от Лихия Лесама; базирана на Siempre te he querido
- Mi querida Silvia, Пуерто Рико, (1978); базирана на Soraya
- Lucecita, Испания, игрален филм, (1976); базирана на El ángel perverso
- Lucecita, Испания, радионовела, (1974 – 1975), адаптация от Кико Ернандес; базирана на El ángel perverso
- Estrellita, esa pobre campesina, Аржентина, (1968); базирана на El ángel perverso
- Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация от Лихия Лесама; базирана на El ángel perverso
Адаптации
[редактиране | редактиране на кода]- Pobre diabla, Аржентина-Венецуела, (1990) Оригинал от Алберто Мигре
- Laura y Virginia, Венецуела, (1977) Оригинал от Енрике Харнес
- Cumbres Borrascosas, Венецуела, (1976) Оригинал от Емили Бронте
- Mi hermana gemela, Венецуела, (1975) Оригинал от Делия Гонсалес Маркес
- Doña Bárbara, Венецуела, (1967) Оригинал от Ромуло Гайегос
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Категория | Номинация | Резултат |
|---|---|---|---|
| 2011 | Цялостно творчество | Делия Фиайо | Печели[16][17] |
| 1948 | Международна награда за писатели | Делия Фиайо | Печели[18] |
В България
[редактиране | редактиране на кода]Множество теленовели на Делия Фиайо са излъчени в България, като Касандра, Есмералда, Лус Мария, Право на любов, Росалинда и други, които се радват на голяма популярност. Издадени са и следните книги на български език, авторката е публикувана като Делиа Фиало:
- „Есмералда“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 1999.
- „Лус Мария“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 2000.
- „Право на любов“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 2000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ El Universo (Cumbre de Telenovela crea premio Delia Fiallo)
- ↑ PREMIOS DELIA FIALLO EN LA PROXIMA IX CUMBRE MUNDIAL DE LA INDUSTRIA DE LA TELENOVELA Y LAS SERIES DE FICCIÓN
- ↑ Panorama (El viejo romance nunca muere Delia-Fiallo) // Архивиран от оригинала на 2017-08-16. Посетен на 16 de agosto de 2017.
- ↑ Delia Fiallo prepara la historia de su vida
- ↑ ¡Delia Fiallo cumple 90! // El Nuevo Herald. YouTube. Посетен на 29 de junio de 2014.
- ↑ Los 15 más... Escritores de Telenovelas // About.com en Español. Архивиран от оригинала на 2015-09-06. Посетен на 17 de noviembre de 2015.
- ↑ Telenovelas de DELIA FIALLO y sus remakes famosos // TVVI. Посетен на 17 de noviembre de 2015.
- ↑ Dario, Raul. Mundo de las telenovelas: Datos biograficos de Delia Fiallo // Архивиран от оригинала на 2009-08-20. Посетен на 15 de noviembre de 2008.
- ↑ „1.600 millones de personas ven „culebrones““, afirma la cubana Delia Fiallo, autora de „Cristal“ El Mundo
- ↑ Adiós, Cuba (por Delia Fiallo) // El Universal. Посетен на 16 de agosto de 2015.
- ↑ Delia Fiallo: Madre sólo hay una // eluniversal.com. Посетен на 29 de octubre de 2006.
- ↑ а б Video| Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia // Últimas Noticias. Посетен на 6 de julio de 2014.
- ↑ «Video| Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia»
- ↑ Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia // Últimas Noticias. 6 July 2014. Посетен на 5 October 2016.
- ↑ Muere a los 96 años la cubana Delia Fiallo, ‘madre de la telenovela latinoamericana’
- ↑ Diario El Popular (Delia Fiallo: „Gracias por este reconocimiento cuando ya quedaron atrás glorias y aplausos“), архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305042121/http://diarioelpopular.com/2011/10/28/delia-fiallo-gracias-por-este-reconocimiento-cuando-ya-quedaron-atras-glorias-y-aplausos/, посетен на 22 май 2016
- ↑ TV Mas Magazine (PREMIOS DELIA FIALLO EN LA PROXIMA IX CUMBRE MUNDIAL DE LA INDUSTRIA DE LA TELENOVELA Y LAS SERIES DE FICCION)
- ↑ Teleprograma Diez minutos (Delia Fiallo, escritora de novelas)[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
