Дейвид Мичъл
Облик
Дейвид Мичъл David Mitchell | |
Дейвид Мичъл, 2006 г. | |
Роден | 12 януари 1969 г. |
---|---|
Професия | писател |
Националност | Англия, Великобритания |
Активен период | 1999-настояще |
Жанр | роман |
Съпруга | Кейко Йошида |
Деца | 2 |
Уебсайт | www.thousandautumns.com |
Дейвид Мичъл в Общомедия |
Дейвид Мичъл (на английски: David Stephen Mitchell) е британски писател.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Написал е пет романа, два от които, number9dream (2001) и Облакът Атлас (2004), са номинирани за наградата Букър[1]. Той е живял в Сицилия, Хирошима и Ирландия. Завършил английска и американска литература в Университета на Кент и магистратура по сравнително литературознание.
Романът на Мичъл „Хилядите есени на Якоб де Зут“ се оказва в обявения от Белия дом ваканционен списък на президента Барак Обама за коледните празници на 2010 г.[2]. Екранизация на „Облакът Атлас“ излиза в есента на 2012 г., дело на режисьорите Том Тиквер и двамата Уашовски.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Ghostwritten (1999)
Написано в сянка. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2018, 440 с. ISBN 978-954-733-952-1 - Number9dream (2001)
- Cloud Atlas (2004)
Облакът Атлас. Превод от английски Магдалена Куцарова-Леви. София: Прозорец, 2012, 613 с.[3][4] - Black Swan Green (2006)
- The Thousand Autumns of Jacob de Zoet (2010)
Хилядите есени на Якоб де Зут. Превод от английски Весела Еленкова. София: Прозорец, 2012, 624 с. ISBN 9789547336733 - The Bone Clocks (2014)
Часовници от кости. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2019, 680 с. ISBN 978-619-243-014-6
- Slade House (2015)
Слейд Хаус. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2016, 256 с. ISBN 978-954-733-894-4 - Utopia Avenue (2020)
Утопия Авеню. Превод от английски Владимир Молев. София: Сиела, 2021, 712 с. ISBN 978-954-283-537-0
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- I'm with the Bears: Short Stories from a Damaged Planet (2011) – с Маргарет Атууд, Паоло Басигалупи, T. C. Бойл, Тоби Лит, Лидия Милет, Ву Минги, Натаниел Рич, Ким Стенли Робинсън и Хелън Симпсън
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Fall Down Seven Times, Get Up Eight (2017) - с Наоки Хигашида
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Дейвид Мичъл е фаворит за „Букър“ Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16 август 2006 г.
- ↑ Гай Адамс (в. „Индипендънт“), „Защо Обама чете Джон льо Каре“, e-vestnik, 5 януари 2011 г.
- ↑ Бойко Пенчев, „Разкъсана облачност“, рец. във в. „Капитал“, 30 януари 2013 г.
- ↑ Петя Кокудева, „Прелестта на усилието“, рец. във в. „Култура“, 10 (2716), 15 март 2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Дейвид Мичъл
- Дейвид Мичъл в Internet Movie Database
- Дейвид Мичъл в Internet Speculative Fiction Database
- Александър Линклейтър, „Хиляди есени и други чудеса“ Архив на оригинала от 2013-08-27 в Wayback Machine., в. „Гласове“, 7 август 2010 г.
|