Дейвид Гемел
Дейвид Гемел David Andrew Gemmell | |
Псевдоним | Рос Хардинг |
---|---|
Роден | 1 август 1948 г. |
Починал | 28 юли 2006 г. Хейстингс, Югоизточна Англия, Великобритания |
Професия | писател |
Националност | Великобритания |
Активен период | 1984 – 2006 |
Жанр | фентъзи |
Известни творби | Серии „Сага за Дренай", „Риганте", „Камъните на силата“ |
Съпруга | Валери Гемел Стела Гемел |
Дейвид Андрю Гемъл (на английски: David Andrew Gemmell) е английски писател на фентъзи романи. На български е издаден като Дейвид Гемел.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дейвид Гемел е роден на 1 август 1948 г. в Западен Лондон, Англия. На 16-годишна възраст е изгонен от училище заради организиране на хазартни игри. Работи като работник, шофьор на камион и охранител на нощен бар.
Намира си работа като журналист и работи като репортер и редактор на Westminster Press от 1966 до 1972 г., а по-късно е редактор на Hastings Observer и Folkestone Herald. Впоследствие е назначен е за главен редактор на пет вестника на Синдиката на Южното крайбрежие, и работи като новинарски журналист за редица вестници, сред които лондонските „Дейли Мейл“, „Дейли Мирър“ и „Дейли Експрес“.
Първият му опит за роман е отхвърлен от издателите и до 28-годишна възраст той не прави опити да пише фантастика. Вярвайки, е има терминален рак (който впоследствие се оказва неживотозастрашаващ), Гемел написва втория си ръкопис само за две седмици, който обаче също е отхвърлен от издателите. Следвайки идеите на приятел, писателят преработва ръкописа и така през 1984 г. публикува първия си роман – „Легенда“ (Legend), който става бестселър. В него се октриват темата за остаряването и смъртта, и за силата на изкуплението, отразяваща неговите християнски вярвания, които са характерни за много от по-късните му романи. Освен това той черпи вдъхновение от келтската митология и древната история.
През 1985 г. излиза „Кралят отвъд портата“ (The King Beyond the Gate), а през 1986 г. – „Странник“ (Waylander). Именно с публикуването на третия си роман той най-сетне става писател на пълен работен ден. Първите му три книги са част от доста популярната му поредица „Дренай“ (Drenai).
В края на 80-те г. писателят работи и по други поредици, за което свидетелстват двата му романа за Джон Шаноу: „Вълк в сянка“ (Wolf in Shadow) и „Последният пазител“ (The Last Guardian), и поредицата „Камъните на силата“ („Призрачен крал“ (The Ghost King) и „Последният меч на силата“ (The Last Sword of Power)).
През 90-те г. работата на Гемел е особено плодотворна и на бял свят излизат: „Странник II: В царството на вълка“ (Waylander II: In the Realm of the Wolf), „Първите хроники на Друс Легендата" (The First Chronicles of Druss the Legend), „Легендата за Ходещия мъртвец" (The Legend of Deathwalker) и „Зимни воини“ (Winter Warriors), които се прибавят към вече впечатляващата „Сага за Дренай“ (The Drenai Saga). През 1994 г. публикува „Кървав камък“ (Bloodstone), с която завършва серията „Джон Шаноу“ (Jon Shannow), а книгите в новата серия „Кралицата-ястреб“ (Hawk Queen) – „Дъщерята на Желязната ръка" (Ironhand's Daughter) и „Вечният ястреб" (The Hawk Eternal) са публикувани съответно през 1995 и 1996 г. През 1999 г. „Меч в бурята“ (Sword in the Storm) поставя началото на серията „Риганте“ (The Rigante), а самостоятелните романи „Утринна звезда“ (Morning Star) и „Тъмна луна“ (Dark Moon) завършват много ползотворното десетилетие за твореца.
През 1993 г. Гемел си взима пауза от героичното фентъзи и публикува криминалето „Бял рицар, черен лебед“ (White Knight, Black Swan) под името Рос Хардинг (Ross Harding), за да не разстрои верните си фенове. Това е първата му книга, която не става бестселър.
През 21 век Гемел прибавя още успешни книги към творчеството си: „Белият вълк“ (White Wolf), „Мечовете на нощта и деня“ (The Swords of Night and Day) и различни антологии към серията „Дренай“, докато „Среднощен сокол“ (Midnight Falcon), „Гарваново сърце" (Ravenheart) и „Буреносен ездач“ (Stormrider) завършват серията „Риганте“ (The Rigante).
Интересното е, че когато го питат за темата на книгите му, писателят казва: „Израснах заобиколен от насилници. Разбирам ги. Това означава, че когато пиша екшън-сцени и когато използвам персонажи, служещи си с насилие, разбирам това“. Насилието със сигурност играе голяма роля в творбите на Гемел, особено по отношение на слабите срещу силните. Той внася реализъм във фентъзи работата си и добавя своята собствена специална съставка – хумора от Западен Лондон.
В интервю на www.sffworld.com през 1998 г. Дейвид Гемел споменава, че книгата, която той помни най-добре от детството си, е „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин. Спомня си как директорът на училището влизал в класната стая всеки четвъртък и четял от книгата в продължение на половин час, а той затварял очи, за да изживее историята. Той описва себе си като „висок и с недостатъци“ и поставя лоялността и смелостта като две от нещата, на които най-много се възхищава у хората.
Онова, което направи Гемел различен от много автори е неговият начин на разказване, създавайки герои, с които читателят не само може да се свърже, но и да намери за вдъхновяващи. Романите му обикновено се занимават с темите за честта, приятелството и лоялността, като самият автор казва веднъж, че не иска да пише книги за „безсмислена диващина“. Въпреки че от време на време писането му е опростено, той е блестящ разказвач на истории, който не само е способен да рисува ярки битки, но да предизвика силни емоции у читателя.[1]
Две седмици след сърдечен байпас Дейвид Гемел умира от коронарна болест на 28 юли 2006 г. в Хейстингс, Англия. Той е заклет пушач, но открива, че опитите му да се откаже от пушенето имат отрицателно влияние върху писането му. Умира малко след излизането на втората книга от новата му поредица „Троя“: „Повелителят на сребърния лък“ (Troy: Shield of Thunder). Вдовицата му Стела завършва третата книга със 70-те хил. думи, които вече са написани, и със сцените и сюжетите, за които съпругът ѝ е говорил преди да умре.[2]
На негово име през 2009 г. тя учредява литературна награда за фентъзи. Наградата има три категории – за най-добър роман от британски автор, за най-добър преводен роман и за най-добра корица. Изборът се определя чрез гласуване на читателите по Интернет.[3] Удостоени с наградата са били Р. Скот Бакър, Тери Брукс, Робин Хоб, Брандън Сандерсън, Ейдриън Чайковски, Анжей Сапковски, Тад Уилямс и много други.
Избрани произведения
[редактиране | редактиране на кода]Серия „Сага за Дренай“ (The Drenai Saga)
[редактиране | редактиране на кода]- Legend (1984)
Легенда, изд. „ИнфоДАР“, София (2010), прев. Александра Павлова - The King Beyond the Gate) (1985)
Кралят отвъд портата, изд. „ИнфоДАР“, София (2011), прев. Симеон Цанев - Waylander (1986)
- Quest for Lost Heroes (1990)
- Waylander II: In the Realm of the Wolf (1992)
- The First Chronicles of Druss the Legend (1993)
- The Legend of Deathwalker (1996)
- Winter Warriors (1996)
- Hero in the Shadows (2000)
- Dawn of a Legend (1988) – разказ
Серия „Камъните на силата“ (Sipstrassi или Stones of Power)
[редактиране | редактиране на кода]Серия Stones of Power (Arthurian)
[редактиране | редактиране на кода]- The Ghost King (1988)
- The Last Sword of Power (1988)
Призрачният крал. Последният меч на силата, изд. „Бард“ (2001), прев. Милена Илиева, ISBN 954-585-209-7
Серия Jon Shannow
[редактиране | редактиране на кода]- Wolf in Shadow (1987)
- The Last Guardian (1989)
Вълк в сянка. Последният пазител, изд. „Бард“ (2001), прев. Крум Бъчваров, ISBN 954-585-251-8 - Bloodstone (1994)
Серия „Риганте“ (Rigante)
[редактиране | редактиране на кода]- Sword in the Storm (1999)
Меч в бурята, изд. „Бард“ (2016), прев. Владимир Зарков, ISBN 978-954-655-659-2 - Midnight Falcon) (2000)
Среднощен сокол, изд. „Бард“ (2016), прев. Владимир Зарков, ISBN 978-954-655-674-5 - Ravenheart (2001)
- Stormrider (2002)
Серия „Троя“ (Troy)
[редактиране | редактиране на кода]- Troy: Lord of the Silver Bow (2005)
Троя: Повелителят на сребърния лък, изд. „ИнфоДАР“ (2005), прев. ?, ISBN 978-954-761-278-5 - Troy: Shield of Thunder (2006)
Троя: Гръмотевичния щит, изд. „ИнфоДАР“ (2008), прев. Симеон Цанев, ISBN 978-954-761-307-2 - Troy: Fall of Kings (2007) – завършена от Стела Гемел
Троя: Гибелта на царете, изд. „ИнфоДАР“ (2008), прев. Симеон Цанев; Илиян Илиев, ISBN 978-954-761-327-0
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Биография и библиография във „Fantastic Fiction“
- ((en)) Библиография в „The Internet Speculative Fiction Database“
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((ru)) Биография и библиография в „Лаборатория Фантастики“
- ((en)) Библиография в „Books in Order“
- ((en)) Награди в „Science Fiction Awards+ Database“
- ((en)) Биография и библиография в „Encyclopedia.com“
- ((en)) Биография и библиография в „The Encyclopedia of Science Fiction“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alex Smith. Author Profile: David Gemmell // The Yorker. Архивиран от оригинала на 2019-10-19. Посетен на 5 декември 2020. (на английски)
- ↑ David Gemmell // Fantasybookreview.co.uk. Посетен на 6 декември 2020. (на английски)
- ↑ Welcome to The David Gemmell Awards for Fantasy! // Gemmell Awards Website. Посетен на 6 декември 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Дейвид Гемел в Моята библиотека
- Дейвид Гемел във Fandom
- Неофициален сайт на Дейвид Гемел Архив на оригинала от 2019-11-07 в Wayback Machine.
- David Gemmell Legend Award
|