Девини кули
| Девини кули Девини Кули | |
 Изглед към крепостта | |
 Местоположение в Девич | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Девич |
| Основаване | късна античност |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
| Девини кули в Общомедия | |
Девини кули (на македонска литературна норма: Девини Кули) е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена край поречкото село Девич, Северна Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е на 75 m над реката Треска на 596 m надморска височина, на 1 km югоизточно от село Девич. Реката обгражда крепостта от три страни, като тя е достъпна единствено от запад, през тясно седло, на което от стария път Скопие – Брод се отделя път към Прилеп.[2]
Легенди
[редактиране | редактиране на кода]Според местната легенда в кулите живееле две от четирите сестри на Крали Марко – Дева и Пешна. Първата живеела в кулата, която била най-силната в целия регион, а втората в твърдината на входа на пещерата Пешна.[3]
Антични остатъци
[редактиране | редактиране на кода]В античността на гребена е изградено укрепено рударско селище – най-голямото в Поречието и видимо икономическо и административно средище на региона. Под средновековната стена има остатъци от късноантична стена с хоросан. На южния склон и в източното подножие, до реката е имало неукрепено предградие[2] с площ от 3 ha. Находките от античността са еленистична, римска и късноантична керамика, еленистични и римски монети, като най-късните са от VI век. Открито е и голямо количество сгур от топено желязо и олово.[4]
Средновековни остатъци
[редактиране | редактиране на кода]
Запазената крепост според характеристиките на градежа датира в XIII – XIV век. Градежът е плочест, армиран с многобройни дървени греди (сантрачи). Укрепеното пространство е с размери 160 х 52 m (0,7 ha) и е разделено с напречна стена на два дяла. В центъра на крепостта има главна кула (донжон) с размери 8 x 8,5 m, запазена на височина от 5 m. В западния дял е имало врата, защитавана от издадена кула и с две стражарски къщи от вътрешната страна. Кула е имало и в източната част, а тази в южното подножие на рида е запазена и до днес. През нея се влиза в предградието, оградено с каменен зид без хоросан. До последната кула има църква с керамодекорация от XIV век, която има частично запазен барабан на главния купол[4] и минимални остатъци от живопис.[5]
Предградието е с размери от 2,5 ha и в него са запазени останки от къщи, парчета средновековна керамика, клинове, ножове и други, много желязна сгур и парчета необработено желязо. Забележителни са частта от бронзов кръст – енколпион, пръстен от X – XII век, медни скифати от XIII век (български и латински имитации), сръбски сребърени монети от XIV век.[5]
Средновековният град, наречен Девич, наследява античния като най-добре укрепен пункт в Поречието. Изграден е след сръбското завоевание в края на XIII или в XIV век. Тогава рударството получава силно развитие и градът е икономически център на региона. След османското завоевание рударството замира и административният център на областта е преместен на юг в Брод. Самият град Девич не се споменава в османски документи, което означава, че е изчезнал.[5]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към източната кула -
Изглед към източната кула -
Изглед към източната кула -
Изглед към средновековната църква от югозапад -
Изглед към средновековната църква от югоизток -
Вътрешността на средновековната църква -
Вътрешността на средновековната църква -
Стената на Девини Кули от вътрешна страна -
Археологически находки от Девини кули край Девич, експонат в етнографския музей в Джепчище
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 154.
- ↑ Матески, Александар. Девини кули и Пешна // Економија и бизнис 18 (210/211). декември 2015/јануари 2016. с. 136 – 137.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 156.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
