Направо към съдържанието

Двадесет и шеста авиобаза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двадесет и шеста разузнавателна авиобаза
Емблема на Авиобазата
Информация
Активна1 април 1951 г. – 2001 г.
Държава България
ПреданостМинистерство на отбраната на Република България
КлонБългарска армия
ТипВоенновъздушни сили на България
РоляОтбрана на българското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици

Двадесет и шеста разузнавателна авиобаза е бивша военновъздушна база на българската армия.

Създаден е със строго секретно писмо № 1-А-3014/30.03.1951 г. на началника на Генералния щаб на българската армия Иван Бъчваров. Полкът е официално създаден на 1 април 1951 г. като двадесет и шести отделен разузнавателен авиополк на базата на пети авиационен бомбардировъчен авиополк. Между май и септември 1951 г. е базиран на летище Крумово, а от 2 октомври се премества на летище Горна Оряховица. Там остава до 23 септември 1955 г. Бойното си знаме полка получава на 26 август 1953 г. От 23 септември 1955 г. е преместен на летище Толбухин (Добрич), като там се пребазира състава, но без авиационната техника. Полкът получава самолети Ту-2 и Ил-28 от разформированата няколко месеца по-рано трета бомбардировъчна дивизия, която е била дислоцирана на летище Балчик. По-късно към полка са включени самолети МиГ-15, МиГ-17 и МиГ-21.

От 1982 г. полка се въоръжава със самолети МиГ-25, като е сформирано звено от четири самолета. От 1984 г. летците от полка се приучват да управляват самолет Су-22М4. На базата на полка от 1 септември 1994 г. е формирана двадесет и шеста авиобаза.[1]

Създадена е на 1 септември 1994 г. на основата на двадесет и шести разузнавателен авиополк и тилови и свързочни поделения от десети смесен авиационен корпус и е базирана на летище Добрич. От следващата година към самолетите на базата са включени учебно-бойните самолети L-39ZA. От 1996 г. базата преминава на пряко подчинение на корпус „Тактическа авиация“. През 1998 г. към базата са прехвърлени самолети МиГ 21 бис и МиГ 21у от разформированата шеста изтребителна авиобаза. С тези самолети се сформира трета изтребителна ескадрила на базата. През 2001 г. базата прекратява самостоятелното си съществуване.[2]

Званията са към датата на заемане на длъжността: Званията са към датата на заемане на длъжността:

  • Генерал-майор Йордан Йорданов Стефанов – 1951 година.
  • Майор Йордан Върбанов Песаров – 1952 – 1955 година.
  • Генерал-майор Щерю Щерев – от 1955 до 1958 година.
  • Полковник Георги Иванов Стоев – от 1958 до 1959 година.
  • Полковник Серафим Митев Колчев – от 1959 до 1966 година.
  • Полковник Дельо Иванов Колев – от 1966 до 1968 година.
  • Полковник Христо Иванов Костадинов – от 1968 до 1971 година.
  • Полковник Тодор Маринов Плачков – от 1971 до 1974 година.
  • Полковник Христо Димитров Костов – от 1974 до 1978 година.
  • Полковник Влаю Христов Генов – от 1978 до 1981 година.
  • Полковник Димитър Петров Фотев – от 1981 до 1985 година.
  • Генерал-майор Иван Парапунов – от 1985 до 1987 година.
  • Полковник Марин Стоянов Христов – от 1987 до 1990 година.
  • Подполковник Руси Вълчев Русев – от 1990 до 1993 година.
  • Полковник Иван Георгиев Пейчев – от 1993 до 1994 година.
  • Полковник Иван Георгиев Пейчев – от 1994 до 1995 година.
  • Полковник Альоша Петров Стоянов – от 1995 до 2000 година.
  • Полковник Валентин Георгиев Милев – от 2000 година.