Даян Мурзин
| Даян Мурзин Dayan Fätxelbayan ulı Murzin | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 февруари 2012 г.
|
| Погребан | Уфа, Русия |
| Учил в | Московски държавен юридически университет |
| Награди | медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червено знаме Червена звезда Медал „За освобождението на Прага“ |
| Даян Мурзин в Общомедия | |
Даян Баянович Мурзин (на татарски: Dayan Fätqolbayan ulı Murzin, Dayan Fatkolbayan ulı Murzin; 20 януари 1921 г. , роден в Стари Балыкли, Уфимска губерния – 9 февруари 2012 г., Уфа, Башкортостан) е участник във Втората световна война и движението на Съпротивата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Предвоенни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 20 януари 1921 г. в село Стари Балыкли (сега Бакалински район, Башкортостан). Завършва гимназия с отличие.[1] По националност татарин.[2][3] Преди войната завършва педагогическото училище „Кушнаренко“. Работи като селски учител в село Стари Балъкли.[1] Работил е като директор на Тактагуловското непълно средно училище.
Военна подготовка. Начало на войнчата
[редактиране | редактиране на кода]През май 1941 г. завършва Рижското военно училище, служи като помощник-командир на взвод в 10-та пехотна дивизия на Балтийския военен окръг.
На фронта от 22 юни 1941 г. Воюва в 10-та пехотна дивизия като командир на взвод; командир на разузнавателен взвод и командир на разузнавателна рота в Ямполския партизански отряд „За Родината“, който е част от партизанското съединение на Сидор Ковпак.
Агентурна работа в СС
[редактиране | редактиране на кода]От август 1942 до август 1943 г. действа като агент в 1-ва щабна рота на Туркестанския легион. През 1943 г. на нелегална работа в Донбас в град Сталино. В резултат на работата му няколко части от Туркестанския легион и Идел-Уралския легион преминват на страната на Червената армия.
През декември 1943 г. с група разузнавачи в Молдова организира партизански отряд на името на Вячеслав Молотов; воюва на територията на Виницка и Одеска области на Украйна, в Молдова до април 1944 г. През 1944 г. учи в Специалната школа за скаути на партизанското движение на Украйна. През август 1944 г., като част от група офицери от словашко-чешкото разузнаване, той е оставен в Словакия, за да организира партизанско движение. Тук той е началник-щаб на партизанския отряд, след това командир на международната партизанска бригада на името на Ян Жижка (известен с прозвището „Черният генерал“). Воюва на територията на Моравия и Чехия до 9 май 1945 г.
Следвоенни години
[редактиране | редактиране на кода]Съпругата си среща в партизански отряд. Тя е радист, живеят цял живот заедно. След войната работи в отдела за народно образование на Бакалински район на Башкирската АССР.
След като завършва Казанския юридически факултет и Всесъюзния юридически кореспондентски институт, той е помощник-прокурор на Абзелиловски район, помощник-прокурор на град Стерлитамак.
През 1955 – 1960 г. е старши следовател, началник на отдела за надзор на законността в местата за лишаване от свобода на прокуратурата на Башкирската АССР.
От 1961 до 1962 г. е заместник-министър на вътрешните работи по кадрите. През 1962 – 1969 г. – отново като началник на отдела за надзор на законността в местата за лишаване от свобода на прокуратурата на Башкирската АССР.
От 1969 до 1986 г. – председател на Башкирската републиканска адвокатска колегия, от 1987 до 1990 г. – директор на Музея на международното приятелство.
От 1989 г. – член на Президиума на Съвета на ветераните от войната на СССР, труда, въоръжените сили и правоприлагащите органи на Република Башкортостан.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Умира на 10 февруари 2012 г. в Уфа. Сбогуването и погребението се състои на 13 февруари 2012 г.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]| От СССР и Русия | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Страна | Дата | Награда | |||
 СССР |
2 май 1945 | Кавалер на Ордена на Червеното знаме[4] | |||
| СССР |
1985 | Кавалер на Ордена на Отечествената война 1-ва степен[5] | |||
| СССР |
Кавалер на Ордена на Отечествената война 2-ри клас | ||||
| СССР |
Кавалер на Ордена на Червената звезда | ||||
| СССР |
1945 | Медал „За освобождение Праги“ | |||
| СССР |
1945 | Медал „Партизан на Отечествената война“ 1-ва степен | |||
| СССР |
1945 | Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| СССР |
1965 | Юбилеен медал „Двадесет години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| СССР |
1967 | Юбилеен медал „50 години въоръжени сили на СССР“ | |||
| СССР |
1975 | Юбилеен медал „Тридесет години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| СССР |
1978 | Юбилеен медал „60 години въоръжени сили на СССР“ | |||
| СССР |
1985 | Юбилеен медал „Четиридесет години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| СССР |
1988 | Юбилеен медал „70 години въоръжени сили на СССР“ | |||
 Русия |
1995 | Юбилеен медал „50 години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| Русия |
1995 | Медал „Жуков“ | |||
| Русия |
2005 | Юбилеен медал „60 години победа във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| Русия |
2010 | Юбилеен медал „65 години от победата във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“ | |||
| От Чехословакия и Чехия | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Страна | Дата | Награда | |||
 Чехословакия |
Кавалер на Ордена на Червеното знаме | ||||
| Чехословакия |
Кавалер на Златната звезда на чехословашкия военен орден „За свобода“ | ||||
| Чехословакия |
Кавалер на Ордена на словашкото национално въстание, 1-ва степен | ||||
| Чехословакия |
военен кръст | ||||
| Чехословакия |
Медал „За храброст пред врага“ | ||||
| Чехословакия |
Партизанска значка | ||||
| Чехословакия |
Медал „За укрепване на оръжейното приятелство“, 2 клас | ||||
| Чехословакия |
Възпоменателен медал за 25-годишнината от Победата февруари | ||||
| Чехия |
Почетен кръст на министъра на отбраната на Чешката република, 1 клас | ||||
| Чехия |
Почетен кръст на министъра на отбраната на Чешката република, 2-ри клас | ||||
| Чехия |
Паметен знак „60 години от края на Втората световна война“ | ||||
Общо 86 ордена и медала:
- 2 ордена на Червеното знаме (1942, 1969)
- 2 ордена на Червената звезда (1943, 1954)
- Орден на Отечествената война 1-ва степен (1955 г.)
- Орден и медал от партизанската война 1-ва и 2-ра степен (Чехословакия) (1944 г.)
- 12 медала на СССР, 13 медала на други страни
- Сребърен меч и именно оръжие от община Злин (Чехословакия) (1945 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Герой Великой Отечественной войны Даян Мурзин: „Я был личным врагом Гитлера“ // ufa.kp.ru. Посетен на 30 юни 2023.
- ↑ Из автобиографии: „…девятнадцать лет отроду, по национальности татарин, младший политрук, бился с врагом честно и в свой последний час очень жалею, что позволил проткнуть себя во время штыковой атаки.“ Мурзин Д. Г. Фронт в тылу врага. – Уфа: Китап, 2005.
- ↑ В Башкирии чествуют Героя войны, советского разведчика Даяна Мурзина // 1tv.ru. Посетен на 30 юни 2023.
- ↑ Память народа – Наградная картотека // pamyat-naroda.ru. Посетен на 30 юни 2023.
- ↑ Память народа – Юбилейная картотека // pamyat-naroda.ru. Архивиран от оригинала на 2020-06-25. Посетен на 30 юни 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мурзин, Даян Баянович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
