Даскал Камче
| Даскал Камче | |
| български печатар | |
 | |
| Роден |
1790 г.
|
|---|---|
| Починал | 1848 г.
|
| Даскал Камче в Общомедия | |
Камче Наков Попангелов е български учител, книжовник, печатар и гравьор, създал една от първите български печатници в Османската империя.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Даскал Камче е роден в село Корешница, близо до Демир Капия, в областта Тиквеш. Семейството му се преселва в Тиквешкото село Ваташа.[2] Отива като поклонник в атонските манастири на Света гора, където престоява една година. След завръщането си става таксидиот на светогорските манастири в Тиквешко.
През 1828 година започва учителската си дейност в село Ваташа. През 1836 година Даскал Камче с паричната помощ на Теодосий Синаитски и Йовчо (Йордан) Марков от Кавадарци купува ръчна печатарска преса тип „Гутенберг“ и я монтира във Ваташа. С тази печатница в продължение на една година Даскал Камче печата щампи на икони, за които изработва сам клишетата. Предполага се, че в печатницата са печатани и книги, но няма запазени екземпляри. Печатницата е затворена по нареждане на гръцкия митрополит, а Даскал Камче е прогонен от Ваташа.[3] След 1838 година пресата от печатницата на Даскал Камче е използвана от Теодосий Синаитски за неговата печатница в Солун, която през 1839 година отпечатва „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“, чийто автор вероятно е Даскал Камче.
След окончателното унищожаване на Солунската печатница през 1843 година Даскал Камче се връща във Ваташа, където продължава да учителства до края на живота си. Известен е като противник на употребата на гръцкия език в училищата и богослужението.[4]
На 30 ноември 1924 година Тиквешкото благотворително братство в София се кръщава „Даскал Камче“.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Даскал Камче (1790 - 1848) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Попкамчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Попангелов (1843 - 1902) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Поликсена Попантова | Тодор Попантов (1876 - 1954) | Йованче Попантов (1882 - 1906) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Марика Николова (1888 - 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 4.
- ↑ Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, София 2013, с. 299.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 311.
- ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
